Арт Арамон Айдара

Една от най-важните и красиви композиции – „Дървото на живота“. „Дървото на живота“ е древен символ, който представя връзката между трите свята: небесния (короната), земния (стволът) и подземния (корените).

В българската шевица то носи послания за здраве, дълголетие, плодовитост и семейна устойчивост. ​Симетрия: Композицията е симетрична, което олицетворява хармонията, равновесието и подредеността на Вселената. ​Цветя и листа: Те са символ на красотата, разцвета на природата, женствеността и обновяването. Често се влагат като пожелание за здраве и плодородие. ​

Птици: Изобразени в композицията (като тези в долната част на короната на дървото), птиците често символизират връзката с небесния свят, душите на предците или вестители на доброто.

​Цветовете: ​

Червеното: Доминиращият цвят тук е символ на кръвта, живота, енергията и предпазването от „лоши очи“ и уроки.

​Черното/Кафявото: Символизира земята, стабилността и сигурността. ​

Бялото/Светлото: Означава чистота и невинност.

В миналото, а и до днес, този мотив се е използвал по специфичен начин: ​Върху облеклото: Най-често се среща върху дамските ризи, като се поставя на видими места – по краищата на ръкавите, около пазвата или на полите. Вярвало се е, че шевицата действа като „защитен амулет“ за тялото, върху което е извезана. ​Жените са показвали своето семейно положение чрез тези символи. ​

„Дървото на живота“ е силен защитен символ, той често се използва за украса на обредни кърпи, покривки или предмети, предназначени да носят благополучие в дома. ​ТАзи творба е универсален символ за вечния кръговрат на живота, здравето и връзката с корените. Използването на брокат и наситени цветове в случая подчертава празничността и жизнената сила на този вековен мотив.

Изпълнение на Арт Арамон Айдара
 

За контакт тук на лични:
aiaaramon@gmail.com
aramona@abv.bg

В Инстаграм ТУК

В Фейсбук ТУК  

В Телеграм ТУК

Символичният език на мандалите е код на Мирозданието, което разкрива модела на цялостта на Съществуването, която образува Единството.

Този синтез позволява на човека да разкрие за себе си безкрайното многообразие и богатство на света и му помага да осмисли собственото си предназначение, да придобие по-дълбоко разбиране на живота, на Вселената. Мандала – българска шевица, представяща дълбоката мъдрост на нашия народ. При концентрация се постига обединение и хармонизиране на енергиите, центриране, зареждане и ограждане в защита, което способства за поддържане на Цялостност.

Внедрени числа: 16 – най-мощното число за защита и числото на истинското ученичество, 167531 – овладяване на ума, на себе си, 999 – най-щастливото число, което единствено може да преобрази трите шестици. Повече за Мандалите ТУК

Изпълнение на Арт Арамон Айдара
 

За контакт тук на лични:
aiaaramon@gmail.com
aramona@abv.bg

В Инстаграм ТУК

В Фейсбук ТУК  

В Телеграм ТУК

Мандалите като терапевтично средство довеждат до удивителни резултати: Съсредоточавайки собственият ментален комплекс върху структурата на мандала, човек очиства разума си и се освобождава от различни деструктивни (отрицателни) програми, връща се навътре в себе си, прави връзка с подсъзнанието, свръх-съзнанието в себе си, където се намира истинската им съзидателна сила. Символите в мандалите са преобразователите на психическата енергия. Тези символи помагат на човека да открие загубената цялостност, която прави живота осмислен, лек, приятен и безкрайно ценен. Мандал – българска шевица, концентрирана част от народната ни мъдрост.

Изпълнение на Арт Арамон Айдара
 

За контакт тук на лични:
aiaaramon@gmail.com
aramona@abv.bg

В Инстаграм ТУК

В Фейсбук ТУК  

В Телеграм ТУК

Този красив мотив от българската шевица носи в себе си древен език от символи, предаван през поколенията. В центъра се вижда слънчев кръст – един от най-старите знаци за живот, светлина, хармония и закрила. Той символизира връзката между земното и небесното, между човека и Божествения ред. Около него са вплетени геометрични фигури и растителни орнаменти, които олицетворяват плодородието, непрекъснатия кръговрат на живота и благословията на природата. Червеният цвят, толкова характерен за българската шевица, е знак за жизнена сила, здраве, любов и защита от неблагоприятни влияния. Фигурите на животните в долната част са символ на сила, благополучие и верността към рода. Те напомнят за дълбоката връзка на българина със земята, природата и домашното огнище. Българската шевица не е просто украса. Тя е молитва, избродирана с игла и конец; пазител на паметта, носител на благословия и жив мост между предците и бъдещите поколения. Всеки бод е послание за красота, закрила и любов към живота. 🇧🇬🌹

Изпълнение на Арт Арамон Айдара
 

За контакт тук на лични:
aiaaramon@gmail.com
aramona@abv.bg

В Инстаграм ТУК

В Фейсбук ТУК  

В Телеграм ТУК

БОЖЕСТВЕНАТА МАГИЯ

Пеенето В пеенето се крие магическа сила. С пеенето човек може да проправи пътя си. То отваря железни врати. Ако изпееш една песен с Любов, и най-твърдият и жесток човек ще те приеме. Светът ще се обърне с главата надолу, но той ще те приеме. (30/стр. 43) Учителя Беинса Дуно Българският фолклор е жива памет, съхранила духа на народа през вековете.

В песните ни звучи гласът на планините, реките и човешкото сърце – едновременно силен и нежен, тъжен и възторжен. Народната музика носи неповторими ритми и мелодии, които разказват за любов, труд, свобода и надежда. Българската носия е повече от дреха – тя е символ на принадлежност и достойнство. Всяка шевица пази древни знаци за закрила, плодородие, здраве и благополучие. Извезани с любов и търпение, тези символи свързват поколенията и носят мъдростта на предците. Фолклорът ни е съкровище, което напомня кои сме и ни вдъхновява да пазим красотата, корените и светлината на българския дух. 🇧🇬

Изпълнение на Арт Арамон Айдара
 

За контакт тук на лични:
aiaaramon@gmail.com
aramona@abv.bg

В Инстаграм ТУК

В Фейсбук ТУК  

В Телеграм ТУК

Тази красива българска шевица носи дълбока енергия и символика, закодирана както в геометрията на шевицата, така и в четирите основни думи, изписани около нея: Защита, Здраве, Сила и Благополучие. ​🛡️ Символика и значение ​Централните и малките кръстовидни елементи (Канатица / Малък кръст): В българската традиция геометричните ромбовидни и стъпаловидни форми (както и соларните знаци) символизират вечността, космоса, семейството и непрекъснатостта на живота.

Те действат като мощен защитен щит срещу негативни енергии и зли сили. ​Червеният цвят: Символ на жизнената енергия, кръвта, младостта, слънцето и плодородието. Той пази от „уроки“ и носи мъжка активна сила. ​Черният цвят: Традиционно свързан с майката земя, стабилността, корените и плодородието, както и с дълбоката защита срещу невидими опасности. ​

Белият цвят: Знак за чистота, непорочност, светлина и божествена благодат. ​Четирите думи около орнамента насочват енергията му в конкретни житейски посоки: ​Защита – пази притежателя и дома от недоброжелатели и бедствия.

​Здраве – привлича жизненост, телесна и душевна цялост. ​Сила – дава вътрешна устойчивост, воля и кураж в трудни моменти. ​Благополучие – привлича изобилие, хармония, мир и материално или духовно благоденствие. ​🧵 Приложение ​В традиционния български бит и съвременното приложение такива мощни символи се използват за: ​Битови текстилни изделия: Везби върху ризи, престилки, покривки, карета и стенни пана. ​Интериорен дизайн: Като картина или пано в дома (както е представено тук – с релефна структура), за да хармонизира енергията в помещението, да пази семейтното огнище и да носи уют. ​Лични аксесоари и талисмани: Срещат се като мотиви върху сувенири, декоративни възглавници или дори под формата на татуировки и накити, носени за закрила.

Изпълнение на Арт Арамон Айдара
 

За контакт тук на лични:
aiaaramon@gmail.com
aramona@abv.bg

В Инстаграм ТУК

В Фейсбук ТУК  

В Телеграм ТУК

Дървото на живота Тази българска шевица представя един от най-древните и почитани символи в народната ни традиция – Дървото на живота. То е образ на самото съществуване, на непрекъснатата връзка между Небето, Земята и света на предците. Корените символизират рода и паметта – силата, която получаваме от нашите предци. Те напомнят, че човек е част от дълга нишка от поколения и носи в себе си тяхната мъдрост и благословия. Стволът е пътят на живота – устойчивостта, израстването и способността да преодоляваме трудностите с достойнство и вяра. Разклонените клони и листата изразяват плодородието, развитието и продължението на рода. Те са пожелание за здраве, благоденствие, многобройно потомство и хармония в дома. Слънчевият знак в горната част е символ на Божествената светлина, жизнената енергия и закрилата. Той носи идеята за духовно пробуждане, надежда и благословия от висшите сили. Розетките и звездовидните орнаменти от двете страни се възприемат като защитни знаци. В народните вярвания те пазят от зли влияния, уроки и нещастия, като същевременно привличат радост, изобилие и добри сили. Ярките цветове също имат своя символика: Червеното – живот, любов, сила и защита; Жълтото и златното – слънце, светлина и благополучие; Зеленото – обновление, растеж и връзка с природата; Синьото – духовност, истина и вътрешен мир; Лилавото – мъдрост и интуиция. Използване на шевицата Мотивът „Дървото на живота“ е бил поставян върху ризи, престилки, кърпи и сватбени дарове като благословия за семейството. Вярвало се е, че той: пази дома и рода; привлича здраве и изобилие; носи плодородие и продължение на поколенията; съхранява връзката между човека, природата и Божествения ред. И днес този символ се използва не само като красива украса, а като послание за единство, корени и надежда. Той ни напомня, че както дървото черпи сила от своите корени и се стреми към светлината, така и човекът расте истински, когато почита своя род, пази сърцето си чисто и предава доброто нататък. Дървото на живота в българската шевица е молитва, изтъкана с цветове – за закрила, любов и благоденствие на всички, които живеят под неговите клони. 🌳🇧🇬✨

Изпълнение на Арт Арамон Айдара
 

За контакт тук на лични:
aiaaramon@gmail.com
aramona@abv.bg

В Инстаграм ТУК

В Фейсбук ТУК  

В Телеграм ТУК

Учителят казва: „Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога. Защото българският народ е един от най-древните народи на земята“.
Главни сили в развитието на българския народ:
1) Прабългари – сили на Воля и Истина.
2) Траки – сили на Мъдрост и Светлина.
3) Славяни – закон на Жертвата и Любовта.
Елеазар Хараш

Изпълнение на Арт Арамон Айдара
 

За контакт тук на лични:
aiaaramon@gmail.com
aramona@abv.bg

В Инстаграм ТУК

В Фейсбук ТУК  

В Телеграм ТУК

Нестинарството – Призованите от Духа. Из Словото на Елеазар Хараш

В нестинарството работят Древни Същества, Същества на Духа…
Нестинарството – Призованите от Духа. Из Словото на Елеазар Хараш
Търсенето на Бога е най-опасното нещо, но въпреки това то е нещото, което единствено трябва да се търси, защото самото това Търсене създава в човека особен Огън. Това е Огън, който побеждава света и всичко сътворено.
Когато богомилите издържаха на кладата, впоследствие една голяма част от тях станаха нестинари. Те вече знаеха победата на огъня – имаха тайни формули, които си ги предаваха само устно. Те и самото Учение са го предавали от уста на уста.
Нестинарите имат Древна формула, която те крият. Бог им позволява, Той ги пази всъщност в огъня. Духът, като влезе в огъня и го укроти – огънят гори, без да изгаря.
Когато Бог е избрал кладите за богомилите, Той е знаел, че дяволът не може да издържи на огъня. Дяволът има стар страх от огъня. „Има два вида огън, казва Учителя, единият е външен, другият е увеличен, двоен, чрез Силата на Духа.“ Тъй като огънят е произлязъл от Излъчване на Духа, Той може да влиза и да го усилва отвътре; а може и да го премахва, и тогава огънят става безопасен – например за нестинарите. Това се ръководи от Духа. Това е работа на Духа.
Боян Магът казва: „Ако Любовта ти е силна, кладата ще изгуби своята сила“. Боян е Познаващият Тайни Истини, тъй като той е умирал много пъти в Мистериите на Египет и Атлантида за тези Истини. Той казва: „Аз съм скрит в тъмните дълбини на своето минало и затова не ме узнаха българите. Но в тези тъмни дълбини е моето съкровище. И тази тъмна дълбина е мой дом и оттам виждам ясно Пътищата на Душите“.
Само там, в тъмната дълбина, където си лишен от всичко, можеш да видиш Любовта си към Бога. Когато си преживял най-тъмната дълбина, тогава бурята на всяко събитие е Духовен празник и така празнуваш вековете си и Вечността си.
Нестинарите обичат огъня, имат специална любов към огъня, умирали са в огъня. И Той, Духът, може да влезе и да направи огъня да гори, без да изгаря. Духът е, който гори в огъня – Той е Огънят; а хората си мислят, че огънят гори. Огънят не гори, ако Духът излезе.
Силният Огън е Сгъстен Дух. В нестинарството работят Древни Същества, Същества на Духа – стари богомили, стари траки, стари посветени от Египет и Атлантида, които Самият Дух е призовал.

Из Словото на Елеазар Хараш

Изпълнение на Арт Арамон Айдара
 

За контакт тук на лични:
aiaaramon@gmail.com
aramona@abv.bg

В Инстаграм ТУК

В Фейсбук ТУК  

В Телеграм ТУК

„Уругари“ е старото, оригинално име на село Българи (до 1934 г.), което е сочено за родното място и основен център на нестинарството в България.
Според една от местните легенди, записани в сайта на Български център Просветление, името и произходът на ритуала са свързани със следните събития:
Бягство в Странджа: Жителите на село Уругари се заселили в изолиран район на планината, за да се скрият от османските поробители и да живеят спокойно.
Пожарът в църквата: При нападение над селото, местната църква била запалена от поробителите.
Спасяването на иконите: Една възрастна жена влязла боса в горящия храм, стъпвайки върху въглените, и изнесла невредима иконата на Светите Константин и Елена. Тя излязла от огъня без нито едно изгаряне, което поставило началото на нестинарската традиция в селото.
Нестинарството на 3 юни в село Българи е най-автентичният и древен огнен ритуал в България, запазен в сърцето на Странджа планина. Всяка година на тази дата (по стар стил празника на Св. св. Константин и Елена) селото се превръща в център на мистични танци върху жарава.
Основна програма и ритуал
Сутрешно шествие: Иконите на светците се „измиват“ на аязмото при звуците на тъпан и гайда.
Подготовка на огъня: На мегдана в центъра на селото се пали огромен огън, който до вечерта се превръща в равен кръг от горящи въглени.
Кулминация: Ритуалът започва около 22:00 часа в пълна тъмнина.
Нестинарите влизат боси в огнения кръг, държейки иконата на Св. св. Константин и Елена.
Мистерии и неразгадани факти
Липса на изгаряния: Кожата на нестинарите остава напълно невредима, без следи от мехури или рани, въпреки температурата от стотици градуси.
Нестинарски транс: Танцьорите изпадат в особено състояние на духа („прихващане“), под влияние на специфичния ритъм на нестинарския тъпан и гайда.
Пророчества: По време на транса някои нестинари изричат предсказания за бъдещето, реколтата или предстоящи събития.
Древен произход: Ритуалът е сложна смесица от езически култ към Бога Слънце от времето на древните траки и по-късно вплетено християнство.
Да бъде здраве за всички. Да бъде Багра в душата. Да бъде обич в сърцата.
Нестинарството – Призованите от Духа. Из Словото на Елеазар Хараш
В нестинарството работят Древни Същества, Същества на Духа…
Нестинарството – Призованите от Духа. Из Словото на Елеазар Хараш
Търсенето на Бога е най-опасното нещо, но въпреки това то е нещото, което единствено трябва да се търси, защото самото това Търсене създава в човека особен Огън. Това е Огън, който побеждава света и всичко сътворено.
Когато богомилите издържаха на кладата, впоследствие една голяма част от тях станаха нестинари. Те вече знаеха победата на огъня – имаха тайни формули, които си ги предаваха само устно. Те и самото Учение са го предавали от уста на уста.
Нестинарите имат Древна формула, която те крият. Бог им позволява, Той ги пази всъщност в огъня. Духът, като влезе в огъня и го укроти – огънят гори, без да изгаря.
Когато Бог е избрал кладите за богомилите, Той е знаел, че дяволът не може да издържи на огъня. Дяволът има стар страх от огъня. „Има два вида огън, казва Учителя, единият е външен, другият е увеличен, двоен, чрез Силата на Духа.“ Тъй като огънят е произлязъл от Излъчване на Духа, Той може да влиза и да го усилва отвътре; а може и да го премахва, и тогава огънят става безопасен – например за нестинарите. Това се ръководи от Духа. Това е работа на Духа.
Боян Магът казва: „Ако Любовта ти е силна, кладата ще изгуби своята сила“. Боян е Познаващият Тайни Истини, тъй като той е умирал много пъти в Мистериите на Египет и Атлантида за тези Истини. Той казва: „Аз съм скрит в тъмните дълбини на своето минало и затова не ме узнаха българите. Но в тези тъмни дълбини е моето съкровище. И тази тъмна дълбина е мой дом и оттам виждам ясно Пътищата на Душите“.
Само там, в тъмната дълбина, където си лишен от всичко, можеш да видиш Любовта си към Бога. Когато си преживял най-тъмната дълбина, тогава бурята на всяко събитие е Духовен празник и така празнуваш вековете си и Вечността си.
Нестинарите обичат огъня, имат специална любов към огъня, умирали са в огъня. И Той, Духът, може да влезе и да направи огъня да гори, без да изгаря. Духът е, който гори в огъня – Той е Огънят; а хората си мислят, че огънят гори. Огънят не гори, ако Духът излезе.
Силният Огън е Сгъстен Дух. В нестинарството работят Древни Същества, Същества на Духа – стари богомили, стари траки, стари посветени от Египет и Атлантида, които Самият Дух е призовал.
 
Изпълнение на Арт Арамон Айдара
 

За контакт тук на лични:
aiaaramon@gmail.com
aramona@abv.bg

В Инстаграм ТУК

В Фейсбук ТУК  

В Телеграм ТУК

Гласът на корена
В тази картина мъжът и жената не са просто двама изпълнители. Те са две начала, които се срещат в един общ дъх — два гласа, две енергии, две половини на една древна памет. Песента е изобразена като невидима връзка между тях. Отворените им уста сякаш освобождават звук, който не принадлежи само на настоящия миг, а идва от дълбочината на българския корен.
 
Това е онова дълбоко народно пеене, в което гласът не просто разказва — той призовава, помни и свързва. Жената носи в себе си образа на земята, живота и паметта. Цветята в косите ѝ напомнят за плодородието, красотата и кръговрата на природата. Мъжът е носителят на другата сила — посоката, защитата и огъня. Между тях няма противопоставяне.
 
Тяхната сила се ражда именно от съединението. В българската фолклорна традиция мъжкото и женското начало постоянно се преплитат — в песента, танца, сватбените обреди, празниците и ритъма на селския живот. Мъжът и жената са различни, но взаимно допълващи се начала. Когато гласовете им се срещнат, се създава не просто хармония, а усещане за цялост. В езотеричния прочит на картината песента се превръща в мост между видимото и невидимото.
 
Гласът е вибрация, а вибрацията е движение на енергия. Двама души пеят, но сякаш един древен глас преминава през тях. Зеленото поле зад тях е символ на живота и непрекъснатото възраждане, небето — на безкрайното пространство, а традиционните носии — на връзката с предците.
 
Те не са просто облекло, а визуална памет, съхранила знаци, цветове и символи през поколенията. Тази картина е за онзи момент, в който човек престава просто да слуша фолклора и започва да го усеща. За гласа, който идва отдалеч. За песента, която помни. За жената и мъжа, които в един общ дъх се превръщат в едно цяло. *„Гласът на корена“ е среща между човека, песента и паметта — между земното и невидимото, между женското и мъжкото начало, между миналото и настоящето.*
Изпълнение на Арт Арамон Айдара
 

За контакт тук на лични:
aiaaramon@gmail.com
aramona@abv.bg

В Инстаграм ТУК

В Фейсбук ТУК  

В Телеграм ТУК

Пазителите на българския дух Тази картина носи образа на едно невидимо наследство, което не се предава само от поколение на поколение, а се събужда отново във всяко дете, което запее. Двете деца, облечени в български носии, са представени като чисти проводници на една древна енергия. Носиите не са просто празнично облекло — в тях е вплетена паметта на рода. Всеки цвят, орнамент и знак носи символика, натрупвана през вековете.
 
Те свързват детето с неговите предци, със земята и с невидимата нишка на българската духовна традиция. Момичето и момчето са образ на новото поколение — носят древното не като тежест, а като светлина. Те гледат напред, докато в ръцете им живее паметта на миналото.
 
В езотеричния прочит на картината детският глас се превръща в проводник между земното и небесното. Песента не е просто звук — тя е вибрация, чрез която чистото човешко сърце се докосва до нещо по-голямо от самия човек. Даденият от Бога глас се превръща в дар и отговорност. Когато детето пее, то не просто възпроизвежда мелодия — то продължава една древна линия на памет. Сякаш чрез него невидимото отгоре намира път към земята, а земята отново отговаря с песен. Флейтата в ръцете на момчето допълва този символен свят. Дъхът превръща тишината в звук — както човешкият живот превръща духовното в земно преживяване. Дъхът е движение, живот и съзидание. А зад децата стоят къщите — тихите свидетели на времето.
 
Камъкът, дървото, белите стени и характерната българска архитектура носят усещането за вековна устойчивост. Тези домове са повече от декор. Те са образ на корена — на нещо, което може да бъде променяно от времето, но не и изтрито. Така миналото и бъдещето се срещат в един кадър. **Къщите пазят паметта. Носиите пазят знаците. Песента пази духа. А децата носят всичко това напред.** В тях е новата енергия на българския дух — чиста, жива и устремена нагоре. Енергия, която не прекъсва връзката с предците, а я превръща в бъдеще. Това е картина за вечния кръговрат на духа — *от земята към небето, от предците към децата и от песента към вечността.
Изпълнение на Арт Арамон Айдара
 

За контакт тук на лични:
aiaaramon@gmail.com
aramona@abv.bg

В Инстаграм ТУК

В Фейсбук ТУК  

В Телеграм ТУК