Древните котки са познавали вкуса на уединението и то ги учело да различават шепота на невидимото. Така те придобили тогава невидимото виждане.

Древните котки са разглеждали нещата с очите на невидимото. За тях невидимото е реалното, а видимото е игра. И Учителят, и брат Михаил потвърждават това: невидимият свят е по-реален от видимия, той ръководи видимия.

За котките думите не са важни, за тях важното е излъчването. Те са господари на излъчването. Знам много хора, които са общували с котки. Единият случай, една сестра каза: „Щях да се самоубивам, но така ме погледна моята котка, забравих всичките си мисли. Няма да забравя тази услуга“. Във важен момент, котката понеже е древно съсредоточено същество, прави излъчване и… Много случаи такива.

Древните котки са били много мълчаливи и концентрирани същества. Едвам имат една основна дума, така нареченото и известно „мяу“, и няколко други звука, малки. Според даосите това „мяу“ означава конкретно: „древна изтънченост“. Не винаги може да се разгадае какво точно искат, но това е древна изтънченост.

Те не обичали много думите, защото с думите се излизало навън, във външни, шумни светове, объркани светове. Т.е. колкото повече думи, ставаш толкоз по-външен, по-сътворен, особено бъбривият човек. Бъбривият човек не може да стане ученик, не може да намери спокойствие, не може да познае мълчанието и безмълвието. Докато мълчанието те прави по-вътрешен, по-същностен и те води към дълбини.

Котката и днес е до нас от милиони години и дори в сегашния си вид тя не е същество от този свят. Тя е повече дух, отколкото котка. Ти я поглеждаш, а тя те е погледнала и е забравила – толкоз бързо те е преценила. Както и при делфина, подобно, 16 пъти по-голяма бързина при делфина – погледнал, преценил те е и забравил, а ти още мислиш: „виждам ли делфина, гледам ли го, какво иска да ми каже?“, т.е. бавният влак.

Котката е майстор на излъчването и на преценяването. Котките са древна космическа тайна, слязла в нашия свят. Котката е отвъдно същество, тя все още носи в себе си тайнствената способност да излъчва, чрез която си избира хората. Хората мислят, че избират котката. Не. Ако котката те отбележи, излъчва и ти нямаш избор, казваш „взимам я тази котка“.  Разбира се, че ще я вземеш, това е духовно излъчване – нямаш избор, стига да реши напълно. Тя може да прониква дълбоко в човешкото съзнание, включително в неговите мечти и сънища.

Ако котката те е избрала, това означава, че тя има склонност да те лекува, да те чисти и да ти помага. Ще обясня: това е голяма жертва. Котките, които се лишават от гората, от развитието си, отиват при хората, защото човекът е обеднял, не знае какво да прави със себе си. Любовта към котката след време може да се превърне в любов към Бога. Котката замества, прави нещо важно. Много хора са живяли години наред с котка, изгубили са я и няма с кого да живеят повече; не искат с никакви хора. Разбира се, в котката живее древен дух, който те обича, скрит в котката, но и самият дух на котката, затова и тя те избира. Това е огромна жертва, защото тя избира застоя. За нея да живееш в една къща и всичко да ти е наготово е провал, но тя се жертва заради човешката душа, както в миналото се е жертвала срещу народа на мишките, както ви говорих. Тогава мишките са били много големи, по-големи от зайци и много коварни, много опасни. Познавах една жена, която изпитваше огромен страх при умряла мишка, да не говорим при жива. Това са древни спомени, когато е имало атака на тези същества.

Общуването с тайната на котката е въпрос на дълбока и чиста енергия. Тя е древен владетел на начина на енергията. За нея енергията е означавала общуване. Наистина, хората общуват с енергия. Разговорите са обмяна на енергия, обмяна на същества. Това е древно умение на котките. В древността тя се е движела като чиста енергия, като чист огън – абсолютно неуловимо, несътворено, затова мишките не знаят къде да се скрият. Не знаят има ли котка пред дупката, няма ли, защото тя може да влезе в нищото – изчезва, няма никакво его и мишката казва „там няма никой“. Само че, царят чака, духа на мишките… Има египетска поговорка: „Мишката се страхува дори от статуя на котка“.

Този чист огън се е сливал с Нищото. Това е древно умение на котките, когато са били още в Нищото и са спуснати от там да помагат на човечеството срещу народа на мишките. Този чист огън се е сливал с нищото, с Безкрая и е постигал своите изключителни способности тогава. Котките са можели да воюват и преди ви казах, с много могъщи черни адепти, да защитят човека. Имало е случаи обаче, когато усещат, че адептът е по-силен, черният адепт. Оттеглят се, трупат сила и след време правят атака. Много верни на хората.

Когато те са служили на Бога и човека, те са имали и получавали една много голяма и допълнителна енергия, чрез която да изпълняват своята мисия срещу опасния народ на мишките. Днес тази енергия на почти всички котки е отнета. Донякъде има частично дадена допълнителна енергия сега на кучетата, и затова Учителят казва, че в големия студ те издържат. Защо? – Имат силна дреха, т.е. двойна енергия, затова кучетата могат да търпят на голям студ.

Древната котка е била същество на уединението и слуха. Тя е знаела, че тайната се улавя със слуха, а уединението е метод за натрупване на сила и на стихия. Със слуха си те улавяли тайните на невидимия свят, както индианците, така и те подобно – със слуха, а с концентрацията те прониквали в тези тайни. Значи, първо е уединението, слухът – изключителна способност и после проникване. Така мишките срещнали срещу себе си същества-оръжия, срещу които нямали противодействие, не можели да устоят. Това са оръжия от различни светове, мишките нямали подход към тях. Защо? Ще обясня: мишките са движение; котките са неподвижност. Неподвижността е първична, там духът е събран, концентриран, съсредоточен. В голямата концентрация и самият човек, ако умее да я прави, става дух. Не ум, не сърце, даже не и душа, говоря в голямата свръхконцентрация. Затова това упражнение е важно, за да можеш да събереш себе си срещу тежки проблеми или да помагаш на който е достоен.

Движението е сътворение. Чували сте „Бягайте за здраве“, бягайте, това обаче е сътворение. Всичко сътворено трябва да се движи, докато неподвижността е несътворена, тя е невидимост, тя е древност. За мишките неподвижността е необяснима. Мишките не могат да обяснят това качество, понеже те са придобили ум, а не дух. В ума няма способност да разбере неподвижността, той иска все нещо нещо да прави, нещо да върши, нещо да щъка. Както някой пенсионер, който ако напусне работа, духовете, демоните ще го обсебят и затуй човекът търси какво ли не да прави, измисля си работа и когато няма, прави едно и също, за да не бъде обсебен, защото не познава тайната на неподвижността, на котките, и на себе си.

За мишките неподвижността е необяснима и те си мислят дори, че тя е необитаема, обаче се оказва изведнъж, че котката е там. Те нямат за нея никакво обяснение, мишките, за тях тя е като числото нула. Те не знаят, че нулата, Нищото е началото на нещата. Това е велика идея, дори идея, която превъзхожда числата и тяхното движение, защото числата са тръгнали от нулата и са станали движение. Но котката в началото е била в нулата. Нулата е повече от число. Числата са изречени, а нулата е скритост, неподвижност, неизреченост.

Древните котки са били докоснати от реалността на Нищото, Безкрая и затова те са имали дух и концентрираща се сила, право на голяма концентрация.

Мишките живеят повече във външността, в действителността. За котките това са елементарни светове. Котките живеят във вътрешността, в реалността на нещата, в невидимостта. В древността котките са носили в себе си един много тънък свят. Той е бил посят в тях и колкото по-тънък е един свят, толкова е по-голяма неговата стихия. Значи, колкото е по-тънка една енергия, по-пречистена, по-одухотворена, толкова там е по-голяма стихията.

Днес котката няма задача да пази човека, а да го успокоява. Днес времената са други. Днес кучето е боец, а котката е мъдрец. Тя се е оттеглила и воюва само между другото. Ако нещо изключително я предизвика, тогава котката става воин, не боец. Кучето е по-елементарно, то е боец.

Котката е древна мъдрост. Тя умее и досега да изважда света от себе си. Както се досещате, тя може да живее цял живот без нито една стотинка, но човекът пропада.

Дълбока окултна тайна е създала в древността котката, за да бъде в известен период воин и пазител на човека, и то не само срещу мишките, а както казах и срещу много зли хора, защото тогава качествата й позволявали това. Тогава тя е обичала хората и ги е смятала за големи приятели, защото с такава мисия е слязла. Но тя е ненавиждала хора с голямо зло и с голяма тъмнина в себе си.

В определени случаи древната котка е била изключителен, могъщ воин, подобна на толтеките. Толтеките са живеели заедно с тези котки като изключителни приятели. Тогава, както знаете, котките са били големи, както лъвовете и тигрите. Дори са я смятали не само воин, а и концентриран убиец, подобно на орела. Някои, които са се страхували от котката са я смятали за обучен и много опитен демон. Даже са я наричали „материализиран зъл дух“. Имало е изключения и такъв род котки. Когато говорим за древната, истинската котка, за нейното начало, тогава това не е било допустимо. И от тази древност, от Атлантида, частично в Лемурия, произлиза израза „Да не ти пресече черна котка пътя“. Но за атлантите и египтяните котките са били свещени животни, свещени воини.

Елеазар Хараш, 3.12.2013 г.