ПОЕЗИЯ
СТИХОСБИРКА "ЗАГАТВАНE"
От https://knigizateb.com/
СТИХОСБИРКА "ЗАГАТВАНE"
От https://avatorot.com/
Аз съм Духслънчев, лъчезарен.
Аз съм Дух
безпределен и безкраен.
Аз съм Дух
приказен, неразбираем,
невидим и неуловим,
и истински, и неделим
Какво са годините въобще,
когато Слънце в тебе грее?
Мощен ОКЕАН е
Духът ни Безпределен!
Живата вода
от Душата ни извира –
вечно пеещо сърце
в река нестихващо се влива.
И няма ни години,
нито пък часове,
а само миг –
Врата необяснимa
Към други реални светове –
Красота свободна, неизговорима…
ДЕВАЙРA
Извор Безначален
e Любовта във нас.
Песен чудна се излива
постоянно всеки час;
Изобилие красиво –
блаженство, свобода…
Достойно се живее
в съюз на мощен Дух
и вечно пееща Душа.
Духът човешки
музика излива
и с хармония
сърцата ни омива.
Живеем в Любовта
всички дружно
с поезия от Душа.
Малки и големи –
Той ни прави вдъхновени.
Да, истината е това:
сред Ангели живеем
с песен на уста;
бедни, сиромаси,
но богати по душа.
КХА
“В ЖИВОТА НА РЪБА
Е ВЕСЕЛИЕТО И РАДОСТТА”
БЕНУ
ТАЙНАТА НА СМЪРТТА
Жар-птица съм самородена,
oт пепелта с нова светлина родена.
Възкръсвам вечно обновена
oт Любовта опиянена.
От Сириус е моят огън
и съм в космическото ти сърце.
Аз и ти ЕДНО сме…
Бену на Безсмъртността
в тайната на нашите сърца.
***
Смъртта докосва те
и усещаш как оттегляш се
като вълна от тази форма…
Вливаш се в големия Океан –
обезкрепостена, обновена –
Душа вечна и свободна…
БЕЗКРАЙНОСТ
Безкрайност омайна,
безпределни дълбини…
С радост делфини играят,
Живот навсякъде струи…
Щом поисна ти душата
да се потопиш в музика свята,
картината просто погледни
и мелодия ще зазвучи:
ще ти напомни, че и ти
си мелодия от светлини
на Океана необятен –
Неизменният Приятел,
Който във всичко
недоловимо искри:
в жест на невидим приятел;
в думичка, дошла като вятър;
в чувство, изпълнено с топлина;
в игрите многообразни
на всички деца;
във обидите разни,
доброжелателни – на „врага”
във камъчетата, водата;
във въздуха и светлината;
в багрите и аромата –
да, в динамика богата;
в неподвижност и мекота –
в съкровената хармония
на всички гами, тонове в живот,
и знание, и свобода, да!
Ний сме билки лековити
от роса омити;
Ангелски деца-цветя
сбрани в утринта
С нас вий споделете
чистота и зиме…лете;
Слънчевата радост
да изпълни ви със младост.
Когато си самотно
вгледай се в звезда –
тя ще ти напомни
за твоя мил Баща.
За туй, че си безсмъртна,
сияеща Искра,
че Дух си ти нетленен
с пламенна Душа.
ИЗВОРЧЕ ЧИСТО НА МОЙТА ДУША
В когото и да се огледам –
в приятел или не,
все себе си виждам –
невинно дете.
Дали във жена чаровна
с дива решимост в любовта,
или във мъж благороден
с мощ като скала.
Дали в уличница нещастна,
отчаяна от бедността,
или в лудия от пиянство,
молещ за хапка храна.
Дали в танца на живата природа,
или в смъртта безобразна на гроба;
все едно – над тях е Любовта,
изворче чисто на мойта Душа.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
Камъче ли малко
поставиш по – високо
искрата в него ти разгаряш
и пътят негов съкращаваш.
Посърналото цвете
щом поливаш в тайно:
пееш му и мислиш
за него всеотдайно,
възраства, оживява
и все по-красиво става.
А прегърнеш ли
отчаяно животно
и погалиш меко, леко,
топлината му възвръщаш
и то те чувства отдалеко.
Приемеш ли човека
с тихо състрадание
той отваря се полека
без повече ридание.
Тъй своя дан за Цялото отдаваш,
В Единство с Бога навеки пребиваваш.
Душата ми е роза мистична,
полюшвана от Божествени ветрове.
Душата ми е Кралица красива,
с песента си неотклонно ме зове…
МИЗРАИМ,
МИЗРАИМ
Море, Слънце, Небеса…
Всичко е в една страна,
топла, любеща Душа,
скрита в дълбоките недра.
Слънчева пътека безспирно зове
към Центъра – Космичното Сърце,
където пулсира Любовта –
Изворът чист, живата Вода.
НЕУЛОВИМОТО, НЕЗРИМОТО…
Каквото и да възпявам:
морето, гората, полята, цветята;
който и да ме вдъхновява:
поетът, музиката, книжата,
неуловимо присъстваш само ТИ.
„Докосвам се”, зървам..,
но нищо не виждам
и нищо не съществува
само Незримото – Създателю, Ти!
…Той със Своите краски рисува…
В МЕН Е НЕГОВИЯТ АРОМАТ
Млад живот се е разлистил
от Слънцето огрят;
ухание се носи отдалече,
цветя навред цъфтят.
О, вий, дървеса чудесни,
осеяни със розов цвят;
във вас са Божиите песни
и целият тоз тайнствен свят.
И аз съм като приказка зелена –
мир на цветове богат;
във мен едва-едва, неуловимо
е Неговият аромат.
Музика те изпълва със чудеса;
тоз свят сътворил си със мисълта;
привидно се нещо разпада –
обединението вътре става.
Всъщност нищо не се случва –
просто съзнанието ти расте;
Духът се наново проявява
в ново русло да те поведe
РЕХЕМ
Щом спусне се
надолу Любовта,
чрез музика
се проявява
неизменно Тя.
Кралицата, Която
превръща в
„пеещи сърца”
всички, до които
се докосне
в Ранната Зора.
ЗАЗОРЯВАНЕ
Зора се чудна зазорява
Зора на Новия Живот.
С поезия и с краски вдъхновява,
с радостта на веселия тон.
Предавамe на всички аромата
на този пъстър хор:
картини, идващи направо от Душата
– на Природата от Святия и Трон.
Споделяме с вас трапезата богата
– Небето слязло на Приказния кон.
С нея всички ви даряваме
и с усмивка поздравяваме.
Аз съм цвете лековито
от роса омито,
Ангелско дете
разцъфнало в утринта.
С мене вие споделете
чистотата – зима, лете;
слънчевата Радост
да изпълни ви с младост.
ЦВЕТЕТО НА ЛЮБОВТА
Гальовно, мило цвете,
от чистота блестиш.
За теб Слънцето любовно
реди ти стих след стих.
С нежната роса те къпе
всяка сутрин Новата зора
и ти радостта на другите даряваш
с аромат уханен, с топлина в гласа.
ПЕСЕН ЗА ВОДАТА
Ручейче игриво в планината
слиза скокливо, пее в гората.
Ручейче игриво радва душата;
в река се влива при своите братя.
Ручейче небесно от планината
спуска се в долини да пои цветята.
Жажда утолява на малки и големи;
на всекиго оставя дарове безценни.
Слънчево поточе от планината
спуска се в долини да пои децата.
Жажда утолява на малки и големи;
на всекиго оставя слънчеви привети.
/24 02 2001/
Поточе пенливо,
Детенце скокливо,
С камъчетата играеш
Нови форми ваеш.
Излъчваш ти сладки думи,
Показваш все по-нови друми;
Рисуваш нежно върху тях
Картините на своя детски свят.
Изворче, чисто е твойто начало
там дето е слънцето изгряло.
И вечно е, вечно – Вечното Бяло
там дето Слънце е изгряло
и е вечното, вечното, Вечното Бяло.
/02 03 2001/
БЪЛГАРИЯ
Море, слънце, небеса –
всичко е в една страна;
топла българска душа,
скрита и в нежните цветя.
България в позлата
очаква от своите деца
да изпълнят, да изпълнят
на Бога волята добра!
РАДОСТ ЗА ДЕЦАТА
Макове засмени
в нивята подредени.
Събужда ви Зората
с песен нова, свята.
Чашки оросени
разтваряте червени.
Пчелици, дружки мили
опрашват ви работливи.
Пеперудките красиви
люлеят се в креслата –
венчетата ви нежни
в слънчева позлата.
Ангели Небесни
слизат на земята;
даряват ни богато
с пролет във Душата.
Карина
Невинност свята на Душата
В поглед детски проникновен.
Вечна радост на Необята
Сияе неизменно в мен.
АНГЕЛИТЕ
Ангел – пазител е твоят стожер,
Божий хранител на твойта Душа.
Всеки миг вярвай във Него,
Той е подадената Божия Ръка.
Служител на Светлината
пее на всеки в Душата,
Ти само утихни,
сърцето отвори..
Слънцето ще грейне,
с Него полети…
блясък ще видиш
на Душата си…
Светъл лъч – пътят ти…
Какво чакаш? – Не бой се, върви….
Така зове те Безкрая
откъдето изначално Си…
Светъл Ангел лъчезарен
Слънчев Дух реален,
Служител Божий таен,
пазител на нашата Душа..
О вий служители на Божията Ръка,
бдите над нас по повеля на Отца
в тези велики преломни времена,
озарявате ни със Светлина….
Позволи да те докосне
светъл Ангел по челото
и светът ти ще се измени,
просто с друг поглед ще си ти….
сърцето ти ще се отвори,
Любовта ще проговори,
че ТИ Душа любяща СИ….
Лечебна сила има в песента
щом докосне те ангелска Душа.
Божествен полъх ще погали
утруденото ти сърце
ще те разтовари, приласкае, ободри
ти само от сърце Го призови…
Ангелска музика спуска се от Небето –
сърцето ми пърха от Светлината подето.
В Душата ми радостно Ангели пеят,
отпускам се с техния танц да се слея….
При мъдър Залез Ангел тихичко нашепва,
тънък намек ни показва с облак лекокрил:
Любовта навсъде е Човеко, Ти само със сърцето погледни…
Отвън ще Я намериш лесно, защото Тя Е твойте Дълбини …
Детето в мен рисува
и пее, и танцува…
с ангелите си играе
и за техники нехае…
Радост от сърце извира,
Слънчице прелива..
В танца устремен
на Огъня стихиен,
с Пламъка на своя Дух
Орелът слива се със Бога,
с Мистерията на Неговия зов
и става Негов полет…
Нищо не убягва окото на Орела,
могъщият Му огнен взор.
Сърцето Му побира
цялата вселена с мощна
пламенна любов.
Той е нужната опора,
як гръбнак и Исполин.
Отправя зов с нестихващ порив
да полетим в предвечния ни дом.
Свободен е човек
от стари години, от нов век
от нови години, от човешки празненства
Душата му пламти от Светлина,
Духът му гори с Божията искра,
не е ограничен от традициите
на някакви си времена,
а с Орела лети в Безкрайюността…
Изгрява ли в Душата Слънчева Зора,
и студ,и мраз стопява.. и всякоя тъга…
Щом благодарност от сърце извира,
устремът усилва се, не спира….
Домът е там където е Душата,
в Духа на Бога ти си защитен.
Само в Бога уюта
на твоя Дух е прасвещен,
Независи той от никого отвънка
щом самодостатъчен си и любящ.
Самият ти си този Дом отвътре,
от дето живот стуи от твоя Безпредел.
Грее Слънчо не спира с живот всички Той облива,
без разлика добър ли си или пък лош,
не пита…, безплатно Любовта излива
и в замяна нищичко не взима,
слива всичко във ЕДНО –
Съвършенно, Божествено Добро….
С прозрачна Сияйност Духът на Безпира
облива и чисти, блести и умива…
Трепти Душата, животът извира
безбройни друми намира…
И тъй Играта продължава, не спира
ТОЙ Единственият Който Е , в нея се взира…
Слънчице грее, сърцето пее,
морето ликува, любовта добрува,
че Доброто само Божие бива
и Любовта чрез нас го излива…
ЗАЗОРЯВАНЕ
Зора се чудна зазорява
Зора на Новия Живот
С поезия и с краски вдъхновява,
с радостта на веселия тон.
Предавам на всички аромата
на пролетния пъстър хор:
картини, идващи направо от Душата
– на Природата от Святия й Трон.
Споделям с вас трапезата богата
– Небето слязло на Приказния кон.
С нея всички ви дарявам
и с усмивка поздравявам.
НЕУЛОВИМОТО, НЕЗРИМОТО…
Каквото и да възпявам:
морето, гората, полята, цветята;
който и да ме вдъхновява:
поетът, музиката, книжата,
неуловимо присъстваш само ТИ.
„Докосвам се”, зървам..,
но нищо не виждам
и нищо не съществува
само Незримото – Създателю, Ти!
…Той със Своите краски рисува…
ЗАЗОРЯВАНЕ
Зора се чудна зазорява
Зора на Новия Живот
С поезия и с краски вдъхновява,
с радостта на веселия тон.
Предавам на всички аромата
на пролетния пъстър хор:
картини, идващи направо от Душата
– на Природата от Святия й Трон.
Споделям с вас трапезата богата
– Небето слязло на Приказния кон.
С нея всички ви дарявам
и с усмивка поздравявам.
НЕУЛОВИМОТО, НЕЗРИМОТО…
Каквото и да възпявам:
морето, гората, полята, цветята;
който и да ме вдъхновява:
поетът, музиката, книжата,
неуловимо присъстваш само ТИ.
„Докосвам се”, зървам..,
но нищо не виждам
и нищо не съществува
само Незримото – Създателю, Ти!
…Той със Своите краски рисува…
Гоподи, благодаря Ти,
че съм жива,
че частица съм от Теб –
Душа красива,
че музиката – Твоето вълшебство
с мекотата ме облива…
и съпричастна съм със всичко
в Пролетта игрива:
с ефирността на цветовете;
на вълните с буйната природа;
с полъха на ветровете;
с мощната снага на планината строга
и със студа по върховете,
и със реките в долините;
с птиците в Простора;
с необята във душата –
Родината ни Свята!
ХАЙКУ
Песента на Влюбените птици
слушат търсещите Дома,
съзерцавайки Върха.
Щом поиска ти душата
да се потопиш в музика свята,
картината просто погледни
и мелодия ще зазвучи:
ще ти напомни, че и ти
си мелодия от светлини
на Океана необятен –
Неизменният Приятел,
Който във всичко
недоловимо искри:
в жест на невидим приятел;
в думичка, дошла като вятър;
в чувство, изпълнено с топлина;
в игрите многообразни
на всички деца;
във обидите разни,
доброжелателни – на „врага”
във камъчетата, водата;
във въздуха и светлината;
в багрите и аромата –
да, в динамика богата;
в неподвижност и мекота –
в съкровената хармония
на всички гами, тонове в живот,
и знание, и свобода, да!
БЕЗКРАЙНОСТ
Безкрайност омайна,
безпределни дълбини…
С радост делфини играят,
Живот навсякъде струи…
7 Грее Слънчо не спира с живот всички Той облива,
без разлика добър ли си или пък лош,
не пита…, безплатно Любовта излива
и в замяна нищичко не взима,
слива всичко във ЕДНО –
Съвършено, Божествено Добро….
Жизнь всегда есть
течет, поет, играет…
Смотри в глаза
и увидишь Вечность
и одна единная ДУША –
Любовь свещенная ОНА,
только внешную форму меняет,
но в Сущности неизменной бывает,
Щедрая Божья благодать
изливает луч в наши сердца –
и нет возраста, нации и языка
когда ДУХ парит в Небеса…
Святое Единство –
Божественная Вечная Игра…