“ЧИСЛАТА са СЪЩЕСТВА, а сборът от числа е сбор от същества … 435 …Няма лоши числа, няма лоши дни – има лоши мисли ..11 – не случайно е избрано от Учителя /като рождена дата стар стил/ ..двойка единици, двойна Божия сила .. 22 .. 16 .. ” проследете във втората част на Търновската лекция след 14:16та минута в това видео:

Елеазар Хараш – Велико Търново – отговори на въпроси (28.07.2017)

ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА ЧИСЛАТА по Учителя Петър Дънов

“Първото число 1 е Господ. Господ — това е първото Същество, Което излиза от Бога, от безпределния, незнайния Бог. То е първото Същество, което е създало света. С това число се е появило и второто лице — Правдата, която има отношение към всичките същества, които са влезли в света, за да се изявят. И то е числото две, което трябва да страда, защото винаги този, който седи между хората, не е най-обичаният. Този, който раздава Правдата, не може да бъде обичан, понеже всякой, когото е заставлявал, ще го гледа с криво око. Всичките си погрешки ние ги туряме на числото две, като се извиняваме, че „майка ми ме е научила така“. [Числото две представлява майката.]

2 значи, че човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив. Всякой трябва да разбира думата „правда“ в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата „правда“? Това значи мъдрост, знание, че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща. И после, че имаме стремеж към Бога.

3 е изкуплението. Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. То е третото лице на Божеството.
И след като Господ се е смирил, идва числото 4, което на физическото поле представлява човека, в животинското му естество [самоопределящ се като тяло; т.е. като обикновена личност, в света]; като например, имаш вол, впрягаш го и с това му казваш, че трябва да ти бъде послушен. После, всички животни [т.е. самоопределящите се като личности], ако не слушат, се подлагат на наказание от Човека.

4 означава човека [като личност; т.е.] в неговото животинско развитие.

5 [т.е. душата е числото 5, защото душата е човек, който правилно мисли – в мярката на Любовта – към всичко и към всички]. За да не бъде бит, човек трябва да има Любов. А да любим, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го любим, значи – да каже Той нашите отношения, спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме. Ние с радост и веселие [като Негови проводници], трябва да пренесем това, което ни изпраща Господ. Трябва да имаме стремление добро, за [благото на] человеците и да работим за тях. Че така следва да е, ни се уяснява, че в думата „любовь“ имаме буквите „ю“ и „б“, които са характерни заедно с куката, която се образува в последната буква. После, да сме готови да слугуваме на ближните си [по примера, който ни даде Христос, Който дойде да служи, а не на Него да служат].

6 е законът на еволюцията, което показва отношенията на Човека спрямо животните [иначе казано: отношенията на душата / Духа, спрямо личностите], че ние трябва да сме милостиви спрямо всички [по-низши, от нас] същества. [6 = милосърдие] Това число е създадено от 2×3. В него са и майката [2], и синът [3]; следователно, числото шест включва всичките същества. Никой човек, който не е милостив, не може да има еволюция в него. Аз изхождам от това правило, че когато някой ме обиди, служа си с цифрата 6, която деля на две, което представлява майката. На нея [т.е. на майката], човек понеже не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил.

7 е също като числото 6, само е прибавено послушанието. [7 = милосърдие + послушание]

8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2, 4 и 8. И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. [8 = смирение]

9 представлява възвишеност, всичките възвишени духове и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили. [9 = възвишеност (“Всяко нещо, което е започнало известна работа, свършва веригата, своя цикъл.” П.Д.)]

10, то е чудо. Хората искат винаги в света чудеса. С думата „чудо“ иска да се каже Господ да извади Истината и да я покаже на света. Страданието, например, е едно чудо, понеже не си го очаквал. Всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разберем [и винаги да си извадим поуката от страданието, което сме преживели] и ако не сме го разбрали, значи, че не се ползуваме [тъй като – още сме с животинско съзнание, защото се самоопределяме като личности, вместо като души (за да започне развитието на съзнанието ни)].

11 се състои от две единици и представлява вечната борба в света: това са двата Бога, Които воюват. Тия две числа воюват. Първият Бог е дълготърпението и То е дълготърпеливо спрямо другия Бог, Който иска да Го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. [“Два Бога има: единият е Бог на доброто, а другият – Бог на злото. При това има и трети Господ, който е Господар и на двамата.”]
[“Сега, каквото и да ви говоря, аз искам да държите своите възгледи и вярвания. „Ама ти в какво вярваш?“ – „Вярваш ли в Господа?“ – В кой Господ? Два Бога има: единият е Бог на доброто, а другият – Бог на злото. При това има и трети Господ, който е господар и на двамата. Има един Господ, който се занимава само с хората, друг – който се занимава само с боговете и трети, който се занимава с всичко. Сега аз няма да ви обяснявам тия работи, защото, като се обясняват някои работи, те стават по-мъгливи. Този е един от мъгливите въпроси, но без да го обяснявам, ще ви дам един пример, през което време и мъглата вън ще се махне. Примерът е следният: Един господин разправяше, че за една малка дума, която казал на жена си, тя му се сърдила цели пет години. Той и казал, че погрозняла. Тогава тя му отговорила: „Защо едно време не бях грозна? Защо това не ми каза едно време, когато тичаше подир мене на хорото? Ако тогава не бях грозна, значи при тебе погрознях. Защо на времето не ми каза това, а сега ми го казваш?“ Жената от тези негови думи видяла неговия неискрен характер. Тя вижда, че той я е лъгал. Тогава била ангел, а сега намира, че погрозняла. Жената намира, че нещо се е изменило, в техните отношения и се пита: „Аз ли съм се изменила, или ти? Аз ли съм грозна, или ти си грозен?“ Какво искал да каже мъжът на своята жена с тия думи? Както и да е, това са обикновени, човешки работи. Вие можете да зададете въпроса, дали това е действителност. За мен е действителност, а за вас може да е предположение. Според мене, действителни неща са тия, които стават в момента. Каква действителност, или реалност, има в думите на човек, който казва, че ще ми помогне догодина? Догодина или ще ми помогне, или няма да ми помогне. Колкото има вероятност да ви помогне, толкова е вероятността да не ви помогне. Ако кажа, че ще ви помогна и веднага се притека на помощ, това, в дадения момент, е за мене една реалност. Кажеш ли, че мислиш, какво, можеш да станеш учен човек, това е една вероятност. Обаче, ако кажеш и станеш учен човек, това е една действителност.
И тъй, в света съществуват едновременно два живота: действителен [вечен] и недействителен [временен]. Недействителният е този, който изисква време [за разбирането на вечния живот], за да се прояви. Значи под думата недействителен, подразбираме непроявен. Ако Животът е проявен, той е действителен и аз мога да се произнасям за него. Ако не е проявен, той не е действителен и няма какво да се произнасям за него. Вие имате една семка [на Божествена Идея], но не можете да се произнесете за нея. За да се произнесете, вие трябва да я посадите в земята [т.е. в мозъка си], да цъфне, да даде плод [плод = разбиране] и тогава да се произнесете. Но затова ви са нужни поне три-четири години. Всеки човек на земята е една костилка, семка от едно растение, което трябва да се посади в земята, да израсте, да цъфне, да даде плод и тогава да се види, какъв е. В този смисъл, ние преждевременно се произнасяме за нещата [за които не можем да кажем нищо съществено, преди съзнанието ни да е узряло, като плод, което значи – преди да сме дошли до Божественото Разбиране (за което и да е нещо)]. Виждаме един човек и казваме, че не е умен. Защо? Защото не бил богат. Значи според някои, само богатите хора са умни. Според мене, богатите хора могат да бъдат силни само в едно отношение, но в никой случай не подразбира, че са умни. Когато конят [низшият ум на човешката личност] е натоварен с много багаж, аз считам, че той е силен, но това още не значи, че той е умен [защото този ум не е организиран, по Божествен Образец, все още; т.е. Любовта не е проникнала, в него]. Ако беше учен, той трябваше сам да се товари и разтоваря. Щом другите го товарят и разтоварват, той не е умен, но може да бъде силен. И ако малко се товари, това още не значи, че е умен. Ако никак не е натоварен и се разхожда из ливадата и това не значи, че е умен. Аз виждам този кон свързан с юлар, не е свободен още. [Кон = умът на човешката личност, който не е скачен с душата си, за да бъде съединен с Христос.] Конят може да си мисли, че е свободен да прави каквото иска, но той се лъже [понеже е сляп, за вътрешната страна на Живота]. Ако си позволи да мине границата на кръга, около който е опасан, веднага ще спре. Значи, той е свободен да се движи само в определен кръг и там да пасе свободно тревата. И съвременните [слепи за вътрешната страна на живота] философи говорят за свобода, но тя е относителна свобода. Под думата „свобода“ в широк смисъл, аз разбирам да бъде човек свободен да мисли, но не каквото си иска, а ДА РАЗПОЗНАВА своите мисли. Той трябва ДА РАЗБИРА основните качества на своите мисли. Той НЕ ТРЯБВА ДА РЕАГИРА на мислите, които проникват в неговия ум, но трябва да им бъде господар, да знае дали дадена мисъл е добра или лоша, и да ги поставя [подрежда] на мястото им.” Учителя Петър Дънов – http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_typ…]

12 е завършване на еволюцията. Тук едното се въплътява в двете, та сега Той дълго търпи пакостите, които ние правим.
13 Това число е вярата, че от всички тия страдания един ден ще бъдем освободени, чрез приближаване към Господа и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал.
14 представлява две числа по седем. То е мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство. Значи, при всичките животни, които са искали да придобият знание и мъдрост, тази сила, която е направила това чудо, е мъдростта. Всичките сили, които работят в полето на мъдростта, си имат свой ръководител.
15 е пак законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5+1=6. То е помощ.
16 е преповторение на числото 7, което е смирение.
17 е милосърдие, защото в 8-те, което се образува от 1+7, има падане и слабост.
18 означава вече правдата, защото в него виждаме 1+8 равно на 9, което е най-строгото число. И когато Господ иска да направи някой човек, Той го прекарва на три места по три, равно на 9 пъти, и там се минава през такива вибрации, които пречистват всичките мъчнотии на човешката душа. Затова са и турили, че има девет ангелски чинове.
19 представлява човека в неговото обществено развитие.
20 представлява любовта.
21 – три пъти по седем са 21. Това е числото на славата. з начи, човек, когато свърши своята еволюция, него го очаква слава.

22 е пак преповторение. То представлява пак живо
23 е от 2 и 3, което е равно на 5. Значи човек трябва да има винаги любов.
24 е 2+4=6. Там е сърцето.
25 е числото седем. То е животът, истинският живот, Божественият живот.
26 е 2+6 равно на 8. Това е светът, в който ние живеем.
27 е числото 9. Значи, то е търпението. Девет е най-строгото число.
28 е числото 10. То е преповторение на човешкото политическо развитие.
29 е равно на 11. То е изпълнението. Значи, всичкият този процес на нашето развитие трябва да се изпълни и, следователно, през тази година то трябва да бъде мотото в живота ни.”

ЧИСЛАТА

(Лекция 3)

От Учителя:
Числата са Древен език на Духа. Числата от 1 до 10 са най-дълбоки, те са от Древния род. Те са Древна верига от трептения, трептящи Същности. Десетте числа – това са първите 10 сили на Бога, Десетте пътя, десет Негови идеи, качества, 10 погледа.
Числата си имат свой таен живот. Те са слязла видимост на идеите и Замисъла на Бога. Различните числа, както ще видим после, някои се комбинират и могат да бъдат големи пазители, големи помагачи на човека.
Числата са Същества от потаен свят, слезли да движат развитието. Всяко число е съставено от строго определени трепети.
Великият Сътворител на числата така ги е устроил, че те да служат на определени качества, които пък в определено време се превръщат в Свобода.
Числото 1 е Вечност, която вижда Безкрая – качеството, което вижда Вечността и Безкрая и което работи за тях. Това качество иначе е Вдъхновението. И Учителя казва: Вдъхновението е качеството на истинския Живот. (Значи, не смирението, за амбициите не говорим и за копнежа не говорим, аз съм ви обяснявал: амбициите са тежкият път на ума, пътят на провала, копнежът е от сърцето, само припомням, стремежът е от Душата, Вдъхновението е от Духа. Искам да кажа: Ученикът се движи между стремежа и Вдъхновението.)
Десетте пътя, десетте числа:
Единицата – Вдъхновение и чисто творчество;
Двойката – число на работа, усърдие, стараене;
Тройката – равновесие и успокояване;
Четворката – движение и търсачество, Търсач на Същността;
Петицата – Чистота и позволение за пътуване към Любовта;
Шестицата – стремеж, откриване на тънкости;
Числото седем – освобождение и Свещено знание;
Числото осем – Висш контрол, самодисциплина;
Числото девет – Достойнство и Път към завръщането;
Числото десет – Пълнота и блаженство.
Ще обясня.
Вдъхновението се ражда от върховния дълг постоянно да търсим Бога. И Учителя казва: Вдъхновението е най-великият закон, който съществува в живота.
Учителя обяснява: Някои казват: „Аз се вдъхновявам!“. Не, не – ти си внушаваш. Вдъхновението идва само от Бога. (Понеже има хора, които си самовнушават и мислят, че това е Вдъхновение. Ти си внушавай, някога може да се случи – но докато не се пречистиш, колкото и да си внушаваш, Вдъхновението ще се отлага. Вдъхновението идва само от Бога. Не става въпрос за Ангели или за напреднали Същества. Тука тече Бог и не става със самовнушение.)
Второ, двойката: тука е човекът – стремежът, човешкият стремеж. Тука е прокопаването на себе си. Тука се постигат или съмнението, или Пътят към Смирението, бавният Път към Смирението.
Тройката е равновесието. Това означава, че тука разумността трябва да узрее. Това се случва чрез трептящата почит към нещата: предмети, хора, животни и т.н., и т.н.
Четворката е наречена по друг начин Разбудителят. Тука мълчанието е подготовка, важна подготовка да разбереш четворката.
Петицата – тука е Духовният стремеж. Тука вече Любовта се издига на по-висока степен, пътува към Бога. Тука вече се заражда Духовен, изчистен стремеж. Тука се запалва динамичното търсене. Тука започва да се заражда постепенно и овладяването на себе си, и отделянето от света.
Шестицата – тука е търсенето и откриването на Душата: ако не я откриеш, оставаш в другото значение на шестицата, което означава кръстопът. Затова тука се иска много твърд, разумен избор.
Седмицата – тука Словото се разглежда като Храм. Тука много се държи на Словото, в седмицата. Тука се извайва Словото.
Осмицата – това е висок контрол, концентрация, умение да се събираш. Тука е Дълбокият вътрешен мир, защото тука умът е пленен. Тука се намира и себепроникването, и себеразвитието.
Деветката – тука медитацията е чиста и тя не е само в Тишината, тя е нещо като музика сред шума. Тука е виждането на Скритото.
(Има хора, обяснявал съм преди, спомням си в София един разговор: „Отидох на Рила на една хубава полянка – голяма тишина, голямо вдъхновение“. „Ами, викам, това е тишината и вдъхновението на полянката, то не е твое. Когато си в шума, сред света, където бучи, където стават катастрофи, където текат коли с „Бърза помощ“ и т.н., да царуваш, да си в покой – това е Тишина, това е разбиране. Другото е една игра, взето назаем. Ти трябва да имаш Тишината в себе си, а не някъде в планината. Може да си ходиш, но трябва да разбереш, че истинската Тишина трябва да влезе в тебе и трябва да си я изработиш сред шума“.)
Десетката – Блаженството. Който го е познал, съжалява пътя на света, удоволствията и тяхната бедност. Тук Бог е открит. Случил се е изразът: Да бъде Твоята Воля. Тука е Блаженството, тука е Пълнотата, която се лее като еликсир върху избраните – тези, които истински са Го търсили. Не половинчато, не донякъде и са се отказали – които са Го търсили докрай.
По-дълбоко от всичко това е само Нулата, Мистерията. Но Мистерията не е число – тя превъзхожда числата. Тука, в Нулата, няма форми, няма числа, няма звуци, няма вкус, няма качества. Никакво зло, никакви страдания, никакви пътища, никакви граници. Тя е Безкрайност. Тука даже на по-дълбокото ниво няма Мъдрост и никакви достижения. Нулата е Абсолютна Бездна и от тук е излязла Единицата.
Накратко ще ви кажа защо числото 13 е фатално и защо е число на Вечната Любов. Учителя го обяснява. То е подобно на Любовта: когато разбереш Любовта – тя е благословена; когато не я разбереш, тя става проклятие за тебе. Същото е с тринайсет: числото 1 е Бащата, 2 е Майката, 3 е Синът, 4 е Дъщерята. В числото 13 липсва двойката, липсва Майката, липсва Любовта.
Казва Учителя: Всяко нещо, в което липсва Любовта, е фатално. Ето защо числото 13 е фатално. Много хора и досега се страхуват от него – в него има трудност. Но който е разбрал Любовта, разбира, че това число е велико. Това е число на Вечната Любов – но който има правилно познание на Любовта. Така.
Да се върна.
Нулата е Бездна – от тук е излязла Единицата, Която е Върховно, проявено, скрито Същество. Първото неведомо движение на Бездната, на Нулата – и Тя е станала Единица. И затова няма друг Бог освен Бога. Бог е слезлият Абсолют, ограничил Се надолу: станал Бог, за да бъде по-достъпен. Пак не е напълно достъпен, не е напълно познаваем, но при Бога има приближване. При Абсолюта е абсолютно недосегаем. Докато Бог, Той е слязъл надолу и е позволил приближаване към Него. Нулата е извън всичко, тя е състояние на Нищото. Нулата е Великата Нероденост, Безначалие. С появата на Единицата вече имаме Начало. Нулата поставила Начало, слязла надолу, ограничила се е: тя пак остава в себе си, но е пуснала Единицата да движи световете. Поставя Начало, но тя пак си остава без начало. Тя се ограничава, но е Безгранична.

ЧИСЛАТА
Продължение
(Трета идея за размишление)

Числата са Тайна на една скрита култура. Числото е вход в собствената си идея.
Само числото 1, казва Учителя, може да те научи на Правия Път. Числата са сили на определени невидими Същества – те общуват помежду си. И както казах, числото 13 е и Свещено, и опасно.
Единицата е Началото на Вселената – нещо, слязло от Мистерията. Слиза и става Начало, Водач. Числото 2 се е явило при разделение, отделяне – когато Единицата е станала на две. Изгубването на Единицата означава изгубване на истинското Знание и означава гибел. Числото две е затворено от неумолимата Съдба. Но Съдбата, казва Учителя, също е Учител. Числото 2, числото на Съдбата, учи хората. Някои мислят, че животът е борба, но аз съм обяснил: животът не е борба, а Дълбочина. Тука, в Единицата, е освобождението от всички проблеми на този свят.
И Учителя казва специални числа. Кои са те?
Едното от специалните числа е едно, две и три, в този ред (123). Те винаги освобождават: ако имаш Свещено отношение към тях, освобождават от беля. Това е Любов, Мъдрост и Истина.
Друго магическо число, казва Учителя: четири–три–пет (435). То дава голяма устойчивост и голямо равновесие. Тези, които искат устойчивост и равновесие, трябва да си напишат това число, да го наблюдават дълго, да го носят в себе си, да го гледат и т.н.
Ако искате да станете истински учен човек, има строго определено число – седем–пет–шест (756). Това е числото, ако човек иска да стане (говорим за Свещена наука) истински учен, а не ученото невежество.
Числото 16, казва Учителя, е много силно: то е Пазител. Слага се зад врати и т.н. То е число, при което Дяволът е много трудно да влезе през такава врата; всъщност не може да влезе, където има числото 16. Но ти трябва да живееш по този Път на Правилността, ако искаш числата, които са Същества, да работят за тебе.
Друго специално число, казва Учителя, е 800. Това е определеното число на Царството Божие. Това число означава, според Учителя, пълна победа на Доброто над злото.
Разбира се, и числото 1 – то означава, че Бог е най-важното нещо в живота и че Той е първото нещо, а не обществото. Нито семейството, нито религията, нито учението, нито оцеляването, нито живота: преди всички тези неща е Единицата – Бог. При Единицата си Дух; при двойката си човек. Числото 1 е един вид култура; числото 2 е друг вид култура. Но и то все някога ще се смири, защото числото 2 ще се умори от себе си. Защото, без смирение, това число, двойката, няма да има Водач. Тайната на живота е съсредоточеност, казва Учителя, в числото едно, съсредоточеност в Бога. Числото 1 е Могъща неподвижност – Тайната на Древния Покой, заключената Същност. Ако те докосне това число, докоснало те е и Тайното знание.
Учителя казва: Учителят е число, повишено в трета степен.
И казва: Когато обещае нещо, Бог го изпълнява точно навреме с точност една стомилионна част от секундата. Така работи Бог като точност. Ще го обясня и по друг начин: някога искате да помогнете на някой човек – нищо не може да направите, ако не е дошъл строго определеният Божий час, Часът на Бога и позволението на Бога. Разбира се, старайте се, молете се, мислете хубаво; но този час, който съумее да го привлече, и този точен миг, той решава явлението – той, и за него си струва да се работи.
Окултните числа не са за човешкия път. Чистотата отговаря, казва Учителя, на числото 71. Това е човекът, който впоследствие започва да вижда Истината правилно. Това число е Тайната на Чистотата, която позволява след време да виждаш.
Човешката светлина отговаря на мрачно число. Който освети това число в себе си, се отделя от материята, от тъмното яйце. Тука, казва Учителя, е големият майсторлък – да накараш тъмнината в тебе да свети. Това е майсторлъкът на човека; това е Духовният човек. Умственият човек нищо не може да направи.
И Учителя казва: Вие сте много близо до Царството Божие: това е една междина, която дели този свят от Онзи свят. Това е една междина, но тя е една стомилионна част от милиметъра. Толкова сте близко и същевременно далече. (Дето казва Лао Дзъ: „Най-трудно се отваря отворена врата“.)
Числата са специални сили на определени Духове.
Например едно число, дадено от един френски познавач на окултните науки: той дава числото 545 – това отстранява всички вредни влияния, ако си го напишете четливо. Но четворката трябва да я напишете така: (Елеазар Хараш пише с ръка във въздуха, отворена четворка) като чаша – а не така, затворено, за да може в чашата да тече това Същество на четворката. Пет–четири–пет (545), написано красиво, четливо, поставено от двете страни на джиесема или на телевизора и електрически неща, отстранява всички вредни енергии. Според Учителя, това е число на жертвата. И тези Духове, събрани заедно, те отстраняват тези вредни влияния. Но разбира се, ти също трябва да се пожертваш за една Свещена идея, защото иначе ще се получи една игра на числа. А това не е игра, не е някаква романтика – това е наука, и то Дълбока наука. Тука няма нищо така казано, „между другото“.
И казва Учителя: Любовта е Тайно число в Бога. Тя не общува с Църкви, ритуали и човешки действия. Тя общува само с Бога и с устремените в Истината – а другите едвам-едвам ги докосва, колкото да не обезумеят.
Любовта обожествява страданията на преданите и устремените в Бога.
След грехопадението човекът е станал число на хаоса, а Бог е винаги число на порядъка.
Знанието е число, попаднало в капан. Знаещият може всеки ден да чете Библията – и нищо съществено да не разбере. Защо? Защото разбирането е друго число. Разбирането е число на Истинността, а Учителя казва: Истинността е самата Библия. Всичко друго е странично: Истинността е Библията.
5 април 2016 г. Ел. Хараш