Първо, цветята са деца на ангелите. Уханието на цветята, казва Учителят, не е от самите тях, а от ангелите. Късането на цветя е отнемане на живот.

Външно цветята живеят на земята, но вътрешно те живеят в духовността, в духовността  на ангелите.

Няма по-красиво нещо от усмивката на едно цвете.

Не съветвам никого да къса цветя.

Цветята са фини енергии, слезли в тяло, облечени в енергия. Например, на кокичето е било дадено да види Истината. Когато я видяло, то се смирило и се навело, и се поклонило. То се превърнало в поклон, докато минзухарът гледа нагоре, той още има желания в себе си, в него още не се е родила пълнотата на живота. Това са два вида човеци, два вида съзнания. Минзухарът още иска, защото няма вътре в себе си.

Кокичето изглежда просто цветенце, но то е мистична идея, реалност, скрита в друг свят. Кокичето е намерило, а минзухарът още търси. Ако се яви потоп, кокичето ще види в това само едно – чудото на водата, а минзухарът ще види ужасът на водата. Това са два различни подхода в живота. Поради смирението си кокичето има по-дълбока тишина в себе си от минзухара. Смирението е написало в кокичето друг живот и друг подход.

Кокичето е духовно, минзухарът е умствен, ментален. Минзухарът е натрупал знания, а кокичето си е изработило крила. Ако силен вятър изкорени кокичето и минзухара, кокичето ще полети с крилата си, а минзухарът ще оплаква своята съдба.

И кокичето и минзухарът са търсили, но кокичето е възприемало; расте само това, което възприема. Който възприема, започва да придобива покой. „Покой“ значи далече от себе си и близо до Бога.

Бог не бърза и ще дойде ден, и минзухарът ще стане кокиче, и гордостта ще стане смирение. И тогава смъртта ще стане живот.  

УЧИТЕЛЯТ.