Тот - бащата на Боговете

ИДЕЯ – ДОШЪЛ СЪМ ДА ОСВЕТЯ МРАКА. /ТОТ/
ФОРМУЛА: ГОСПОДИ, НАУЧИ МЕ ДА ПРИДОБИЯ ЧИСТО СЪЗНАНИЕ.
ГОСПОДИ, НАУЧИ МЕ ДА ЖИВЕЯ В ЛЕКОТАТА.
БОГ Е МОЯТ НЕКТАР. /МОЯТА ЛЕКОТА/
ТОТ- БАЩАТА НА БОГОВЕТЕ, БАЩАТА НА ЙЕРОГЛИФИТЕ

Тот – или така нареченият Древният Хермес – казва:

Чистите думи създават Духа на нещата. Естеството на Боговете е Чист Дух. Който е създаден от Истината, живее като Дух. (Такива хора, между другото, живели в света, са милиони. Само Суфите са над 40 милиона, постигнали Висша реализация, само те.)

Значи: Който е създаден от Истината, живее като Дух, а не като човек.

Само най-мъдрите – казва Тот – отгатнаха Тайната Истина за Бога. Те отгатнаха Истината, но не Я постигнаха, но Тя стана техният Път.

Истината, колкото и да си Я постигнал, Тя продължава. Може да си Я преживял дълбоко, но пак тайно остава: продължаваш да Я търсиш на по-дълбоко ниво.б Истинският човек е нещо, което разклаща мрака. Неговото Слово създава Път, създава Светлина. С Духа в себе си, ти можеш да виждаш и в мрака, и отвъд мрака.

Тот казва: Не ме въвеждай в заблуждение, дай ми познание за собствената ми Същност – едно от неговите обръщения към Бога. Не ме въвеждай в заблуждение – защото Бог е Майсторът. Някои мислят, че дяволът заблуждава хората. А кой движи дявола? Всичко е Бог. Бог знае кой трябва да бъде заблуден и кой трябва да бъде упътен. Ако Бог реши да те заблуди, сто души не могат да те вкарат в Правия Път; ако Бог реши да те вкара в Правия Път, сто души не могат да те отклонят. Той решава тези неща, защото знае кое е най-добро за човека. И наистина, ако един човек стигне до дъното на страданията, оттам може да тръгне на Истински Път към Бога, а не на полуистински път.

Виждащият слуша повече чрез Словото и чрез Великото Присъствие, отколкото да Го вижда. Всеки, който не е очистил словото си, не може да види Светлината си и Пътя си. Той не може да се познае, защото само Чистото Слово е Син на Бога. Тука наистина само ще добавя, че който няма Чисто Слово, каквито и стремежи да има, те ще го заблудят. Няма как да имаш Стремеж без Чисто Слово. Започва се от Словото. Всички практики са в Словото – Словото ги ръководи. В този Син, в това Чисто Слово няма Змия, няма тъмнина.

На Сина е позволено да познае Светлината на своя Баща. Човекът е Син на Бога, а не син на съдбата. Съдбата е само очистител на всичко неразумно.
Само който е овладял Словото си, има право да има Истинско Знание за Бога.

Ако искаш да видиш Бога, трябва да си изработил Бог в себе си.

Пирамидата е главният Храм на Върховното Божество – казва Тот.

Всъщност пирамидите тръгват в света от Древно видение, което Бог дава на Тот и той го разказва на жреците – и после започват със силата… Обединени със силата на мисълта, Боговете създават пирамидите. А земните хора мислят, че някакви роби са местили нещо… Който е придобил своето Свръхчисто Съзнание, той е свободен от световете. Той знае, че тежкото е слязло от Лекото: Лекото е Дълбокото. Казвал съм ви: Лекото винаги е вярно. Ако ти си в Лекота… След време ще говорим за Дзен – това е страхотно Учение за Лекотата: изключителна Мъдрост! Който е придобил своето Чисто Съзнание – Свръхчисто, е свободен. Съвършеното Слово е самото виждане. Нищо друго не наричай благо освен Бог, защото ще изпаднеш в светотатство. Никой не е благо освен Него – всичко е проводници. Той е единственото благо.

Бог не е Дух – казва Тот – Той е по-дълбоко нещо от Духа, но трябвало да слезе в Духа по необходимост: и Той е станал Дух; но в своята Дълбока Тайна, Той не е Дух, Той е Мистерия.

Той идва в Безмълвието и оттам ни упътва. Казвал съм: когато човек се посвети на Бога, Дълбокият Вътрешен Глас на Бога влиза, измества всички други гласове от човека (защото те са милиони) и така му говори, че няма никакво съмнение и има дълбока Увереност, дълбоко Доверие: това го прави самият Бог. Той идва в Безмълвието и ни упътва оттам.

Тот казва: Дошъл съм да ослепя мрака. Запечатаното е в мрак и то е ослепително. И който може да ослепи мрака, само той възкръсва, само той се възражда. Това е направил и Христос на Голгота. Голгота е най-големият Дар: да направиш скок в Духа и да се завърнеш в Бога. Голгота е голяма привилегия за Избраните – а за земните хора, това е бедствие. Това, което си направил с Любов – казва Тот – това е твоето Тайно бъдеще. (Това е твоят влог, това е истинската банка – мои допълнения.

Тот казва: Далече от Вселената държа злото. (Между другото: Тот, в най-дълбокия смисъл, не спада към Боговете, а към нещо по-дълбоко: към Божествата. Той е създал египетския език и много неща… Това е изключително Същество от Дълбините. След време ще ви говоря за него, подготвям и книга за него.)

Казва: вътре във Вселената няма голямо зло; вътре във Вселената работи това зло, което превръща нещата в добро. А онова е заключено извън Вселената – говорил съм за него – Древното зло. Там няма прераждания, няма разкаяние, няма милост, но то е заключено от Абсолюта, Скрития Бог. В тази Вселена, в този свят работи само това зло, което е скрито добро, докато Древното голямо зло е завързано.

Ако в твоята голяма скръб – казва Тот – не се зароди Слънце, ти не познаваш Бога.

Тука само ще допълня: ако имаш голяма скръб, тя е нещо много по-дълбоко от радостта. Тя идва да засегне Дълбините ти, да познаеш дълбоко Живота и Бога; и после тази скръб може да ти донесе такава Радост, каквото я няма в радостта – защото скръбта е дълбоко нещо и тя зависи от Тайната… Радостта зависи от Тайната на скръбта, но обикновено само Мъдреци и Посветени имат дълбока Космическа скръб – и тя е нещо изключително. И ако те плачат за нещо, те плачат само за… Свещени сълзи – никакви сълзи на егото, никакви привързаности към света, те плачат заради изгубеното Братство и заради расата на Боговете.

Ако в твоята скръб не се зароди Слънце, ти не можеш да познаеш Бога. Вържи събитията – казва Тот – със Слово. Свещеното Слово е такава Дълбочина, че може да завърже всякакви събития. Истината – казва той – надживява световете. Винаги съм го казвал и ще го казвам: Истината е по-дълбока от религията и въобще религията не е важна (запомнете!), а Чистият Живот. Чистият Живот е по-важен от религията. Влезете ли в него, ще забравите религията. И затова ме намразиха много и религиозни, и учени, и т.н., разни закани… Ще ги обичам, ще ги благославям – те също са в Ръцете на Бога и т.н. Помня какво един учен писал за мене: „Ако го намеря този Елеазар, ще го рециклирам на части“ и т.н. Не искам да ви обяснявам… Той не знае как го обичам и не знае въобще за какво мисли. Но да е жив и здрав! И те не са малко, но няма да ви занимавам с тези неща…

Тот казва: Който се докосне до нашето Учение, рискува живота си. Има риск, обаче, ако обичаш Истината, Истината ще преодолее този риск. Моето Учение – казва – е Предълбока Бездна, в която оцеляват само тези, които обичат Истината докрай и Истината до смърт. Не можеш да обичаш Истината донякъде или 99 %. Истината е като Бога, Безмълвие: Тя те иска целия. Не можеш малко да Я обичаш, то е като малко да се ожениш – не можеш да се ожениш така.
Жреците казват за Тот: „Той говореше като Мъдрец и мълчеше като Мъдрец“ – това вече… Това мълчание е злато, защото има някои хора, които мълчат, но това не е злато. И рибите мълчат, ама това не е злато.

Тот е бил наричан Маахеру: на египетски означава Правилен по глас. Тот казва: Всичко е Сияние – който разбере това. Който се е посветил на Бога, има друга кръв, други Тайни в себе си, друг скрит мироглед. Който е видял Бога, е получил нещо, което е по-дълбоко от света и от Вселената – това, което казва и Учителя: „Мога да ви дам нещо, което го няма и във Вечността“… Такова нещо е Учителя!

Който е видял Бога, той е зърнал победата над мрака: мракът вече е поразен. Само за един миг да си видял Бога, това е достатъчно, не ти трябва втори миг. Моят съвет е: Не искай! Ако Той реши, може да ти даде, но не искай повече – това е всичко! Истината трябва да извира от твоето говорене и от твоето мълчание. Когато говориш, трябва да създаваш злато; когато мълчиш, трябва да пиеш злато.

6.8.2019 г. Елеазар Хараш

Тот е един от Боговете, които са живели сред хората. Той е несътворено роден, както и Лао Дзъ. Слиза съзнателно, връща се съзнателно. В него няма никакъв свят, защото Безкраят не се ражда: Той само слиза и възлиза.

Трижди Мъдрият е Същност, а не време; той е гост от Безкрая, той е по-дълбок от себепознанието, той отдавна го е надминал, той се намира в Бога и част от него се намира в Абсолюта. Познанието на Бога му е близко и сродно. Станал е Единен и затова му е позволено да странства дълбоко в нещата, и то – в трите свята, и да ги прониква.

Тот е представител на Истината, а не на културата. И затова той казва: „Културата се страхува от Истината“. Подобни неща има и при Лао Дзъ.

Въобще културата е нещо второстепенно. Щом си културен, ти си в опасност. Щом си образован, ти си в опасност. Щом си в Истината и в Бога, ти вече си в Благодатта на Бога; ти вече си в самата Истина и надминаваш културата.

Това означава, че Древността е свързана с Истината, а падението е свързано с културата – някакво догонване, т.е. трябва да станем културни, защото сме паднали… Но това не може да замести никога Истината – както религията не може да замести Любовта.

Защото падението е изпуснало Истината – точно Истината. Истината е дълбоко владеене на себе си, а културата е нещо, което е изпуснало това владеене, и затова е влязло в така наречената съдба.

Тот казва: „В Истината няма земя: Тя е Чиста Същност, чиста Свобода – Безкрайност“.

Ще обясня. Мъдреците следват Истината, а провалените следват културата, хуманизма, доброто, образованието и т.н.

Ще припомня нещо за Лао Дзъ, когато Конфуций го пита: „Ами не трябва ли да бъдем хуманни и добродетелни?“. (Представям си как Лао Дзъ го е съжалил, защото това е жалък въпрос и далеч от Истината. Въобще, трудно се задават истински въпроси.) Лао Дзъ му казал: „Само едно е нужно: да живееш в Дао“. И тука всичко е решено, защото тука си в Истината. Тука си в Бога, в Реалността. Няма нужда от хуманност. Тука си нещо по-дълбоко: тука си в мярката, тука си в правилността на нещата и в дълбоката Истина. Това надминава всички видове култури. Бог не е хуманност – иска да му каже Лао Дзъ – Бог не е култура: Бог е Истина. Културата не е реална – само Дао е реално. Конфуций се смутил, наистина се смутил, защото бил в ума.

Тот е носил в себе си Висшата Истина, която е част от Бога. И Тот казва: „Без Истината, ние нямаме никакъв Път“ – т.е. никаква култура не може да помогне. Без Истината нямаме никакъв Път, дори да имаме добродетели: даже да имаме много дарби, те ще работят в един момент срещу нас, защото Истината и Любовта са мярката, а не дарбите и добродетелите.

Например: Суфи никога не търси постижение – или Даоските Мъдреци: те търсят Непостижение. Искат да живеят само в Бога… И когато Бог чрез тях показва големи способности, те са си на Бога, а Суфи не се интересува от никакви способности. Той иска единствено да има Бог в себе си, нищо друго. Защото способностите са и капани, също и дарбите. И затова истинските Мъдреци не правят грешка. Те търсят контрола, търсят Истината – и Бог се ражда в тях. Те надминават способностите. Един Мъдрец може да лекува, да има такава тайна дарба – и да не лекува. Но ако Бог поиска, той вече действа.

Само Търсачът на Истината ще намери Себе Си. И Тот казва: „Истината се разгръща в Мистичното“ – а не в света, не в добродетелите, не в културата, а в Мистичното съзнание. Във времето има тиха Пътека – и който постигне Тънката Сила, може да мине през Пътеката и да направи връзка с Могъщо Същество, с Мъдро Същество. Хората са хора, когато са поискали да станат Богове – само тогава те вървят към Истината. За да се слееш с Велик Дух, ти трябва да го откриеш в себе си.

Безумието ще изчезне като мъгла, защото във Вечността ще устои само Истината: всички култури и религии ще се провалят. Но този, който е Истинен, той ще устои, защото – казва Тот – в него работи Разумът на Слънцето.

Когато Тишината се отвори, тя дава на словото своето ухание. Такъв човек има нещо повече от слово: той не се занимава с красноречие, той има Присъствие. От Тишината са отронени Синовете на Древния Разум. Синовете са Слънчеви енергии на този Разум. „Тишината може да изрече словото – казва Тот – но словото не може да изрече Тишината.“

Животът става дълбок, когато е насочен към Безкрайни постижения.

Ще обясня. Всички мечтатели се провалят. Самата мечта е нереална. Човекът постига мечтата си и после тръгва назад – или много трудно нагоре. Искам да кажа: Истинската цел е (на стремежа) да има Безкрайно постижение, т.е. мечтата не трябва да е постижима, ако искаш да влезеш в безконечно развитие – иначе попадаш отново в застоя. Всички мечтатели ще бъдат разочаровани.

Учението за прераждането е съществувало още преди потопа. И казва Тот: „Който е разбрал Тайната на Живота, става Бог и разбира Замисъла на Бога“.

Според Тот само една малка частица от нашия Дух влиза в земното ни време. Възрастта на Душата не зависи от годините, а от нейната дълбочина. 

Много хора – казва Тот – нямат Път, защото са загубили Душата си. Защото, за да имаш Душата си, ти трябва да си я заслужил с особени усилия от многобройни прераждания. И затова много хора питат: „Има ли душа?“.

Развитие има – казва Тот – само чрез Душата, защото тя е Свещеният Път, тя е Извор извън Вселената: Душата е по-дълбока от Вселената. Само Душата е тази, която може да изпълни пространството с Любов. Без Душа, светът щеше да бъде прекалено дълбоко, мъртво място.

Само който има Душа, може да спасява души, защото Душата е слязлата Любов; тя носи в себе си Пълнотата на Бога, Пълнотата на Любовта. Душата спасява чрез Съкровена Любов, защото човешката любов е мъртва. Тот казва: Сферата на Бога е чистата и истинска Любов. Тот говорел много просто и затова жреците го наричали Господарят на Свещените думи. Казва: Само силата на Любовта привлича Всемогъщия Бог.

В тази връзка, за малко ще се отклоня. Индианците имат едно лечение, за което казват: Ако ти обикнеш човека като Душа, само тогава можеш да го лекуваш… Само ако имаш голяма Любов към него. И когато насочиш цялата си Любов, няма по-изцеляваща енергия. После, каквото и да стане, този човек ще се възкачва и ще се възражда. Цялата Тайна на лечението е (догодина ще ви говоря за индианския метод по-дълбоко) тази изключително концентрирана Любов, за която няма никакви прегради.

Само думите на Любовта, т.е. на Душата – казва Тот – могат да пораждат Реалност. Тази Божественост в Душата е спасяваща сила, защото тя е част от Същността на самия Бог. Тази Божественост е Великият Изход. Човешката любов и човешката религия никога не спасяват. Спасението е в Чистата Божествена Природа. Тази Божественост – казва Тот – е Древната цивилизация. Тя е Душата на Бога, тя е Душата на Любовта – и от там се тръгва към по-високи степени. Тази Душа е Безсмъртието, Древната Вода: Древната Вода на Живота. Това е Живата Вода, която реално ни очиства.

След време ще ви говоря за дълбоката Любов, дълбинното чувство на Любовта, Истинската Любов, която няма нищо общо с човешката любов, с религиозната, дори и с Ангелската. Там има нещо много по-дълбоко в човека, ако той успее да я зароди в себе си. Това е наистина Живата Вода, която се търси.

Само чрез тази Душа можем да видим своя лъчезарен и Древен Път. Някога Змията е била откраднала част от Душата, като е вкарала страст в нея, и така се родила втора душа – казва Тот – нисша душа, смъртна душа. Тоест смъртната душа, егото, нисшата душа, винаги ще умира. Висшата Душа – казвал съм – има желанията на Бога. Тя се връща в Бога, има желанията на Любовта. Тази Змия е вкарала в Душата страст и е преобразувала любовта в смърт. Сега задачата на човека е да овладее страстта и да я изкачи нагоре, и да превърне любовта в Слънчева Същност. Но тия, които търсят истинската Любов, те винаги ще се върнат във Висшата част на Душата, където е Безсмъртието, където е Лекотата и Свободата.

Тайната на Живота е свързана с познанието на Душата. Който е познал Тайната на Душата си, той има истинска Любов към Бога и истинска Преданост. Казвам това, защото някой път умът иска да имитира преданост, иска да стане предан, но той няма качествата на Душата. Умът е знание; Душата е Любов. Тази истинска Любов разкрива и истинската Любов на Бога към нас. Защото тази истинска Любов е Диханието на Бога: в нея Бог обича Себе Си – и само чрез тази истинска Любов ние ставаме дълбоко виждащи. Това няма нищо общо със сляпото ясновидство и с астрологията – нищо общо, защото Мъдростта работи в съвсем друго измерение. Само чрез тази истинска Любов ние навлизаме в Бога. И Тот казва: Това, което си направил с истинската си Любов, това е твоето бъдеще в Бога. Само чрез тази истинска Любов получаваме виждащ, Слънчев Разум, защото този Разум може да оживява единствено в Любовта.

Човекът трябва да познае Свещените думи, защото те могат да проникват в Древното време, в Душата на Бога. Без Съкровеното, човекът не може да се добере до своя истински Път, колкото и да пита. Този Път е наречен от Тот Планът на Истината, т.е. тогава човек влиза в Плана на Истината.

Елеазар Хараш, 5 септември 2017 г.

Постоянна изложба на Арамон в център Хармония, гр. Варна.
Адрес: Ул. Студентска 1А, гр. Варна.
Телефон: +359 (0) 89 367 1690
Имейл: info@artaramonaidara.com