Първичната Жена е висша душа, създадена от Слънце.

„Любовта е химна на древността. Моите чувства са цветя. Любовта превръща сърцето в блага река. Любовта е могъща богиня и който не я разбере – тя му внушава смърт, а който я разбере – придобива вечен устрем, вечен полет към Бога. Твоята Любов е пламък по-страшен от всяко оръжие. Тя разрязва и мрака, и светлината. Дори и най-древният, и пълен хаос не знае нищо за произхода на Любовта.“ – Орфей: Любовта е създадена като врата към самият Бог и Жената може да запали този стремеж към Бога. Жената не е робиня, тя не е създадена за низши цели. Тя е врата към самия Бог за този, който я оцени и разбере правилно.”

Елеазар Хараш, чрез Портал12

Разкриват се кодове на мозъка, които свързват мозъка на сърцето с мозъка на корема. Сам по себе си мозъкът резонира на високата вибрация на Вселената, която ние наричаме изкуство. За изкуството е нужно изменено състояние на съзнанието, което наричаме вдъхновение. То е много е важно, когато с изкуство по време на Квантовия преход започват да се занимават жените. В жената започва да се разкрива нейният дълбочинен ипостас, който всички са наричали Богиня или Женско божество. У нас дълго време жените ги пренебрегваха за сметка на мъжете. Такъв беше опита на триизмерната материя, а сега всеки от нас се завръща при себе си. Започва синтез за изравняване на всички наши скрити проблеми, за което помага творчеството. Не е важно плетете ли, рисувата ли, строите ли, готвите ли, четете ли, фантазирате ли, цветя ли отглеждате, не е важно какво правите. Важното е, че започват фантастични процеси, от базово възстановяване, до озарение в много дълбоки планове, във вас самите. Не е секрет, че когато мъжете са правили открития, винаги близо до тях се е намирала жена, която е изпълнявала ролята на проводник или антена. А сега всеки сам достига до своя собствен космически проводник за синтеза.

РОЛЯТА НА ЖЕНАТА И НЕЙНОТО ДУХОВНО РАЗВИТИЕ

Майката и бащата трябва да родят такива деца, които да бъдат в услуга на семейството си, на обществото, както и на цялото човечество. Светът се нуждае от благородни и възвишени души. Също така не можем да наречем майка онази, която ражда престъпници. Жена, която ражда престъпници, ние наричаме кърмилница на злото и престъплението, а не майка. Жената трябва да бъде майка, да ражда добри синове и дъщери. Майката трябва да ражда възвишени души, които да оправдаят идването си на Земята. Само такива жени наричам майки. /20; 155/ Майките, които искат да имат добри деца, трябва да са проникнати от нови идеи. Ако те се държат за старите идеи, по-добре да не раждат. /77; 310/ Първоначално, когато Бог създал жената, тя била съвсем различна от сегашната. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на благородната жена. И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Обаче любовта се проявява само там, дето е жената. Отсъствува ли жената в човека, отсъствува и любовта. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото , светът моментално би се повдигнал… Спо­ред мен, жена е тази, която спасява света; жена е тази, която държи ключовете на живота; жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа. Сега аз желая на всички да станете жени! Тази мисъл, преведена с други думи означава: аз желая душите на всички хора да се изпълнят с любов; аз желая всички да светят, да бъдат запалени свещи, да бъдат щастливи и радостни, да са готови на всички услуги. Това значи да бъде човек майка. В този смисъл желая на всички да бъдат майки. Днес под понятието „майка“ разбират жена, която ражда. Не, майка е само тази, децата на която не умират. Умират ли децата на някоя жена, тя не е майка. Майка е само чистата жена, девата, която и като роди, пак дева остава; майка е онази дева, на която децата не умират. Казвам: има една единствена сила в света, която може да унищожи войната и да внесе мира. Коя е тази сила? Жената. Ако всички жени се сплотят и кажат: „От днес вече не раждаме престъпници!“, те ще турят точка на войната. И ако всяка майка каже на сина си: „Убиваш ли брата си, аз се отказвам от теб, ти не си мой син!“, войната ще дойде до своя край. Тъй щото спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници, както и в отказване на майката от своя син убиец. За да се постигне това, не само две, три жени трябва да осъзнаят своята задача, но всички жени целокупно трябва да се подигнат, за да заработят за спасението на света. Днес аз проповядвам на жените. Вие, от своя страна пък, ще проповядвате на останалите жени, защото отсега нататък жените ще се държат отговорни за неизпълнение на своята задача. Ева, която излезе от Адама, първоначално беше отлична мома, девица. Обаче след грехопадението, всички жени, които се родиха от нея, извратиха света. Ева роди един син престъпник, Каин. Адам не беше баща на Каина, но на Авела. Каин беше роден от друг баща. Казано е в Писанието: „Вие сте чада на дявола“. Оттук, предполага се, че дяволът бил баща на Каина. Невъзможно е овца да роди вълк. Ако овца роди вълк, причината се крие някъде дълбоко в живота. Авел стана жертва на Каина, на злото в света. Възможно ли е двама братя, от една майка и от един баща, да се убиват? Следователно предполага се, че тези братя били от двама бащи: единият носител на тъмнината, другият – носител на светлината. Днес половината от човечеството са каиновци, половината – авеловци. Ако хората вярват в стария закон, който дава място на престъпниците да се раждат, те всякога ще убиват. Новата жена, новата Ева трябва да затвори пътя на Каина, да не се ражда. Каиновци нямат право да се раждат! Светът не се нуждае от престъпници. Само свободната майка може да роди добри и разумни деца. / Вие бързате. Вече 8000 години как хората са правили погрешки и искате, когато се проповядва едно учение, тъй, с един замах, в една седмица да се поправите. Тъй не може. Може, но за героите, но всички хора не са герои. Има два пътя, по които туй учение може да се реализира. Единият начин е пътят чрез възпитанието в училището, а другият път – чрез майки­те. Те трябва да знаят този велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат. Те трябва да знаят новите условия, както градинарите, земеделците изучават условията, при които ще сеят. Майката сама трябва да бъде религиозно настроена, за да изисква това и от детето… Туй е религиозно настроение: да блика любов, не само да спасиш себе си, а да се жертваш за всички. Да бъдеш свързан с Бога, значи да имаш качествата на Бога, Който е създал целия свят, да схващаш неговото битие. Цялото растително и животинско царство, които е създал Бог, са един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу.

Из Словото на Учителя Петър Дънов Варна, 2018 г. НОВО РАЗБИРАНЕ ЗА МАЙКАТА И РАЖДАНЕТ

ЖЕНАТА СПОРЕД ДРЕВНИТЕ МЪДРЕЦИ

И така, тука искам да обясня нещо за жената, понеже това е огромен въпрос. Въобще няма да говорим какво казват земните хора и учените за жената. Те дори и като я хвалят, не знаят за какво става въпрос. Нито знаят какво е жена, нито са виждали Душата. Иначе може да цитират за нея, но не знаят. И затова искам да видим какво казват Древни Учители, Мъдреци, защото те са Мярка. Какво е тя? Значи, да чуем Мъдрите: Древният Тот казва: Жената е Древен пламък от Любов, слязъл от Великия Разум. Когато този пламък е слязъл надолу, се е превърнал в жена. Жената е друго име на Душата Богиня. Жената е трепет от Древния Огън, от Самия Бог. Изначалната Жена е създадена като безкраен Възторг. (Значи, тука няма нищо обикновено.) Тя е Велика Душа, слязла Богиня; тя е Велика Мистерия. Има няколко вида жени: Духовна жена, Обожествена – най-високата степен; и земна жена – обикновена. Да кажем разликите. Духовната жена – живее чрез Силата на Мистичния Огън. Най-висшата – Обожествената жена – тя се е завърнала в Бога, тя нищо друго не търси. За нея светът е беден, Отвъдният свят е беден. А обикновената жена – тя чрез земните си желания, тя е разпиляла огъня си, тя е разпръсната. И тя не може да се събере, защото тя мисли за оцеляване, за деца, за проблеми със себе си – тя е изпуснала нещо съществено. Истинската Жена обича чрез трептенията на своя Древен Огън. (Тука вече става въпрос за мистериозни връзки на Любовта на дълбоко ниво.) Жената е Храм, слязла от Древния Храм на Самия Бог. (Виж за какво говорим!) Значи: Тя е Мистерия, създадена е за Боговете, не за хората. (Затуй хората нямат подход към нея.) Първичната Жена е Висша Душа, съставена е от Слънце. (Тука за малко ще се отклоня.) Значи, за Бог е много по-лесно да създаде света. Но когато е създавал Душата – има Тайно Сътворение на Душата – значи, тя е съставена от много сгъстени специални слънчеви лъчи. (Значи, виж откъде тръгва.) Затова Боговете са смаяни, нали. Хората нещо усещат, че има там, но… Говорим за Боговете и за Мъдреци, и Учители, нали. Когато Боговете я видели за първи път, те били изумени, защото тя била нещо от Тайната на Бога, нещо от Неговото Възпламеняване и те се смаяли. (Значи, не кой и да е, нали?) В тази Древност срещата на Душите е била среща на Слънца. (Значи, тука няма човек с човек… Нали? Исках да ти кажа накъде водят тез отношения. И ако човек няма тоз поглед, този възглед за света, всичките му други възгледи…) И Учителя казва: Душата е от Висши светове, за които нямаме понятие. Най-великият израз на Любовта е Вечната Душа. Душата разкрива Безкрайността на Любовта, а Любовта разкрива Този, Който Сам по Себе си е Величествена Любов – Самият Бог, Създателят. Само Посветените познават Душата, другите я търсят или говорят нещо за Нея. (Сега, ако ме питаш, аз съм виждал, вече повече от шест пъти Душата. Два пъти на заминали хора, четири пъти на живи, така, което е смайващо, но няма обяснение, нали. Донякъде нещо може да се обясни.) Между другото тя не е напълно нематериална. Значи… Тя е… Тя тежи 33 грама, казва Учителя, много фина и когато… в момента, в който човек умира, тези 33 грама фина енергия и нещо по-дълбоко от енергия, се отделя, докато Чистият Дух е абсолютно нематериален. Но понеже Той е прекалено фин, и той е… Създадена е Душата като посредник и чрез Интуицията, Той влиза в Душата и по-надолу не може. И оттам Душата предава на Чистото Сърце, което трябва да се предаде. (Така.) Какво казва Орфей: Любовта е химн на Древността. И казва: Моите чувства са цветя. (Виж какъв Подход! Значи, тука не говорим за емоции, нали, тука говорим за…) Любовта превръща Сърцето – казва той – в блага река. Любовта е могъща Богиня и – казва Орфей – който не я разбере, тя му внушава смърт (Който има посегателство и…); а който я разбере, придобива Вечен Устрем, Вечен Полет към Бога. В тоз смисъл, Любовта е създадена като Врата към Самия Бог и жената може да запали тоз Стремеж към Бога. Жената не е робиня, не е създадена за нисши цели. Тя е Врата към Самия Бог – за тоз, който оцени и разбере правилно. Твоята Любов е пламък – казва Орфей – пострашен от всяко оръжие. Тя разрязва (за Любовта), тя разрязва и мрака, и светлината. (Забележи за какъв Устрем става въпрос!) Дори и най-древния и тъмен хаос, не знае нищо за произхода на Любовта. Говоря за Любовта, защото тя е Подходът. Но всеки, който злоупотребява с Любовта, тогава вече се явява Строгостта – другото Лице на Бога – някои го наричат жестокост. Не е жестокост, това е Строгост. А е Строгост, защото е Справедливост.

Из ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ

Интервюта с Елеазар Хараш през 2016 г. Варна, 2020 г.

Жената е последното творение на Господа, а всяко последно творение седи по-горе от другите. “И ние виждаме, че преди човек Бог създаде растенията и животните, а после създаде и човека. След човека се роди и жената. На Адама Бог вдъхна жива душа, а на жената вдъхна интелигентност. Следователно жената носи интелигентността в себе си. И когато казват, че жената е само женствена, но не и интелигентна, това не е право. В дадения случай жената е по-интелигентна от мъжа. Мъжът е нагоден повече да воюва, да ходи на война, но той няма голяма философия в себе си. И когато казват, че мъжът е учен, гениален, те трябва да имат предвид следното. Никога не може да се роди един велик, учен и гениален мъж, ако майката не е интелигентна. Глупава майка не може да роди гениален син или гениална дъщеря. Това се вижда и в съвременната наследственост. Бащата може да е посредствен. Това не е важно. Майката трябва да бъде умна.” – УЧИТЕЛЯ Физическият и Божествения живот, ООК, София, 2.3.1932г.

Ще започна с думата “жена”. Буквата ж, според окултната наука, символизира тайната дълбочина на живота. Това е пустотата, както ще видим по-нататък. Това е нищото, което преведено означава всичко, цялата пълнота, Великата Реалност. (Искам да поясня нещо, за да не се подведат някои: когато вървиш и следваш пътя на Учителя, трябва да постигнеш Абсолютното Нищо, тотално смирение, тотална покорност, тотално доверие. Не ти трябва да отиваш при Учителя си или при този, който те ръководи, със знания. Не ти трябват никакви знания, трябва ти абсолютно доверие. Когато стигнеш до дъното на това доверие, на това нищо, тогава става промяната и тогава се раждаш по нов начин. Тогава връзката с Учителя се осъществява много естествено и много лесно. Тогава нищото се превръща във всичко. Ако стигнеш само донякъде в нищото, вече не можем да говорим за контакт).

Учителят казва: Животът няма произход, има начало, но няма произход.

Буквата “Е” – това е законът на безпределното развитие и трупане на опит. Уточнявам, че не става дума за човешки опит, а за духовен и Божествен опит, който освобождава човека напълно от всички излишни знания и непотребни човешки опитности. Затова Учителят казва, че не всяко страдание е за знание и поука. Има страдания, които човек сам си ги носи. Те са създадени извъредно от невежеството на човека, затова понякога на човек му става много, защото той има по карма достатъчно страдания. И когато в това прераждане си създава нови със своето невнимание, му става много. Затова някои хора не могат да издържат.

Буквата “Н”, наречена от Учителя моста, това е буквата-мост. Той нарича двете успоредни линии брегове. Това са двата бряга и пресечната линия, това е мостът. Едната успоредна линия е битието, другата е небитието, Великата Реалност. Пресечната линия, това е твоя свещен път към тайната на Небитието, към тайната на Бога. Това е пътят, който трябва да извървиш, моста, който трябва да създадеш.

Буквата “А” в случая е накрая, а тя означава вечното начало. Преведено това означава следното: вечно трябва да се раждаш в Любовта, в нови нива, в нови измерения. И затова човек се ражда, докато стане Божествен.

Жената е път към небитието, път към единението с вечността на Бога. Утробата на жената символизира твоя произход – това е пустотата, от която си дошъл. Това означава, че отношението към жената е отношение към тайната на Бога. Който няма свещено отношение, той започва да се разпада и отвън, и отвътре. Който няма свещено отношение към жената, т.е. към Любовта, той изгубва развитието си, започва да се разпада. Това е така нареченото в окултизма духовно гниене, атрофия. Такова нещо има и при лъжата. Утробата на жената е врата към небитието и през тази врата човек е влязъл в този свят, за да постигне себепознанието. Това е неговият дълг. Това означава, че

ти не си роден за успех в този свят. Ти си роден, за да познаеш истината в себе си. Никой пробуден човек не успява в този свят! Вярно е, че има един реален, истински успех, но той няма нищо общо със света. Това е придобиване на вечността, придобиване на Истината. Това е реалният успех.

Утробата е тайнствено явление в женското тяло. Тя може да роди много неизвестности и светове, като се започне от богове и се стигне до демони, без понякога тя да знае какъв е плана на небитието. Но тя е длъжна да бъде възприемчива, понеже има по-дълбок план, има закони на необходимост.

Елеазар Хараш, 6.10.1998г.

Отношението към жената е отношение към Тайната на Бога. И който няма свещено отношение към жената т.е. към Любовта, той започва да се разпада отвън и отвътре. Той загубва развитието си, започва да се разпада постепенно, това е така нареченото в окултизма духовно гниене, атрофия – такова нещо има и при лъжата…

Жената е Врата към небитието и през тази Врата човек е влязъл в този свят, за да постигне самопознание. Това е неговият дълг.

Елеазар Хараш, 06.10.1998 г.