За Жената

“Жената е древен пламък от Любов, слязъл от великият разум. Когато този пламък е слязъл надолу, се е превърнал в Жена. Жената е друго име на душата Богиня. Жената е трепет от древният огън, от самият Бог. Изначалната Жена е създадена като безкраен възторг.

Тя е велика душа, слязла богиня; тя е велика мистерия. Има няколко вида жени: духовна жена, обожествена жена (най-високата степен), земна жена (обикновена). Какви са разликите между тях?

Духовната жена живее чрез силата на мистичният огън. Най-висшата, обожествената жена – тя се е завърнала в Бога. Тя нищо друго не търси, за нея света е беден, отвъдният свят е беден. Обикновената жена – тя чрез земните желания е разпиляла огъня си, разпръсната е. Тя не може да се събере, защото мисли за оцеляване, деца, проблеми със себе си и е изпуснала нещо съществено.

Истинската Жена обича чрез трептенията на своя Древен Огън. (Тук става въпрос за мистериозни връзки на Любовта на дълбоко ниво). Жената е Храм, слязъл от древната душа на самият Бог. Тя е мистерия: създадена е за Боговете, а не за хората – затова хората нямат подход към нея.

Първичната Жена е висша душа, създадена от Слънце.

„Любовта е химна на древността. Моите чувства са цветя. Любовта превръща сърцето в блага река. Любовта е могъща богиня и който не я разбере – тя му внушава смърт, а който я разбере – придобива вечен устрем, вечен полет към Бога. Твоята Любов е пламък по-страшен от всяко оръжие. Тя разрязва и мрака, и светлината. Дори и най-древният, и пълен хаос не знае нищо за произхода на Любовта.“ – Орфей: Любовта е създадена като врата към самият Бог и Жената може да запали този стремеж към Бога. Жената не е робиня, тя не е създадена за низши цели. Тя е врата към самия Бог за този, който я оцени и разбере правилно.”

Елеазар Хараш, чрез Портал12

Разкриват се кодове на мозъка, които свързват мозъка на сърцето с мозъка на корема. Сам по себе си мозъкът резонира на високата вибрация на Вселената, която ние наричаме изкуство. За изкуството е нужно изменено състояние на съзнанието, което наричаме вдъхновение. То е много е важно, когато с изкуство по време на Квантовия преход започват да се занимават жените. В жената започва да се разкрива нейният дълбочинен ипостас, който всички са наричали Богиня или Женско божество. У нас дълго време жените ги пренебрегваха за сметка на мъжете. Такъв беше опита на триизмерната материя, а сега всеки от нас се завръща при себе си. Започва синтез за изравняване на всички наши скрити проблеми, за което помага творчеството. Не е важно плетете ли, рисувата ли, строите ли, готвите ли, четете ли, фантазирате ли, цветя ли отглеждате, не е важно какво правите. Важното е, че започват фантастични процеси, от базово възстановяване, до озарение в много дълбоки планове, във вас самите. Не е секрет, че когато мъжете са правили открития, винаги близо до тях се е намирала жена, която е изпълнявала ролята на проводник или антена. А сега всеки сам достига до своя собствен космически проводник за синтеза.

РОЛЯТА НА ЖЕНАТА И НЕЙНОТО ДУХОВНО РАЗВИТИЕ

Майката и бащата трябва да родят такива деца, които да бъдат в услуга на семейството си, на обществото, както и на цялото човечество. Светът се нуждае от благородни и възвишени души. Също така не можем да наречем майка онази, която ражда престъпници. Жена, която ражда престъпници, ние наричаме кърмилница на злото и престъплението, а не майка. Жената трябва да бъде майка, да ражда добри синове и дъщери. Майката трябва да ражда възвишени души, които да оправдаят идването си на Земята. Само такива жени наричам майки. /20; 155/ Майките, които искат да имат добри деца, трябва да са проникнати от нови идеи. Ако те се държат за старите идеи, по-добре да не раждат. /77; 310/ Първоначално, когато Бог създал жената, тя била съвсем различна от сегашната. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на благородната жена. И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Обаче любовта се проявява само там, дето е жената. Отсъствува ли жената в човека, отсъствува и любовта. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото , светът моментално би се повдигнал… Спо­ред мен, жена е тази, която спасява света; жена е тази, която държи ключовете на живота; жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа. Сега аз желая на всички да станете жени! Тази мисъл, преведена с други думи означава: аз желая душите на всички хора да се изпълнят с любов; аз желая всички да светят, да бъдат запалени свещи, да бъдат щастливи и радостни, да са готови на всички услуги. Това значи да бъде човек майка. В този смисъл желая на всички да бъдат майки. Днес под понятието „майка“ разбират жена, която ражда. Не, майка е само тази, децата на която не умират. Умират ли децата на някоя жена, тя не е майка. Майка е само чистата жена, девата, която и като роди, пак дева остава; майка е онази дева, на която децата не умират. Казвам: има една единствена сила в света, която може да унищожи войната и да внесе мира. Коя е тази сила? Жената. Ако всички жени се сплотят и кажат: „От днес вече не раждаме престъпници!“, те ще турят точка на войната. И ако всяка майка каже на сина си: „Убиваш ли брата си, аз се отказвам от теб, ти не си мой син!“, войната ще дойде до своя край. Тъй щото спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на жената да ражда престъпници, както и в отказване на майката от своя син убиец. За да се постигне това, не само две, три жени трябва да осъзнаят своята задача, но всички жени целокупно трябва да се подигнат, за да заработят за спасението на света. Днес аз проповядвам на жените. Вие, от своя страна пък, ще проповядвате на останалите жени, защото отсега нататък жените ще се държат отговорни за неизпълнение на своята задача. Ева, която излезе от Адама, първоначално беше отлична мома, девица. Обаче след грехопадението, всички жени, които се родиха от нея, извратиха света. Ева роди един син престъпник, Каин. Адам не беше баща на Каина, но на Авела. Каин беше роден от друг баща. Казано е в Писанието: „Вие сте чада на дявола“. Оттук, предполага се, че дяволът бил баща на Каина. Невъзможно е овца да роди вълк. Ако овца роди вълк, причината се крие някъде дълбоко в живота. Авел стана жертва на Каина, на злото в света. Възможно ли е двама братя, от една майка и от един баща, да се убиват? Следователно предполага се, че тези братя били от двама бащи: единият носител на тъмнината, другият – носител на светлината. Днес половината от човечеството са каиновци, половината – авеловци. Ако хората вярват в стария закон, който дава място на престъпниците да се раждат, те всякога ще убиват. Новата жена, новата Ева трябва да затвори пътя на Каина, да не се ражда. Каиновци нямат право да се раждат! Светът не се нуждае от престъпници. Само свободната майка може да роди добри и разумни деца. / Вие бързате. Вече 8000 години как хората са правили погрешки и искате, когато се проповядва едно учение, тъй, с един замах, в една седмица да се поправите. Тъй не може. Може, но за героите, но всички хора не са герои. Има два пътя, по които туй учение може да се реализира. Единият начин е пътят чрез възпитанието в училището, а другият път – чрез майки­те. Те трябва да знаят този велик закон, по който децата им в бъдеще трябва да се раждат. Те трябва да знаят новите условия, както градинарите, земеделците изучават условията, при които ще сеят. Майката сама трябва да бъде религиозно настроена, за да изисква това и от детето… Туй е религиозно настроение: да блика любов, не само да спасиш себе си, а да се жертваш за всички. Да бъдеш свързан с Бога, значи да имаш качествата на Бога, Който е създал целия свят, да схващаш неговото битие. Цялото растително и животинско царство, които е създал Бог, са един импулс на Божествения живот, който върви отгоре надолу.

Из Словото на Учителя Петър Дънов Варна, 2018 г. НОВО РАЗБИРАНЕ ЗА МАЙКАТА И РАЖДАНЕТ

ЖЕНАТА СПОРЕД ДРЕВНИТЕ МЪДРЕЦИ

И така, тука искам да обясня нещо за жената, понеже това е огромен въпрос. Въобще няма да говорим какво казват земните хора и учените за жената. Те дори и като я хвалят, не знаят за какво става въпрос. Нито знаят какво е жена, нито са виждали Душата. Иначе може да цитират за нея, но не знаят. И затова искам да видим какво казват Древни Учители, Мъдреци, защото те са Мярка. Какво е тя? Значи, да чуем Мъдрите: Древният Тот казва: Жената е Древен пламък от Любов, слязъл от Великия Разум. Когато този пламък е слязъл надолу, се е превърнал в жена. Жената е друго име на Душата Богиня. Жената е трепет от Древния Огън, от Самия Бог. Изначалната Жена е създадена като безкраен Възторг. (Значи, тука няма нищо обикновено.) Тя е Велика Душа, слязла Богиня; тя е Велика Мистерия. Има няколко вида жени: Духовна жена, Обожествена – най-високата степен; и земна жена – обикновена. Да кажем разликите. Духовната жена – живее чрез Силата на Мистичния Огън. Най-висшата – Обожествената жена – тя се е завърнала в Бога, тя нищо друго не търси. За нея светът е беден, Отвъдният свят е беден. А обикновената жена – тя чрез земните си желания, тя е разпиляла огъня си, тя е разпръсната. И тя не може да се събере, защото тя мисли за оцеляване, за деца, за проблеми със себе си – тя е изпуснала нещо съществено. Истинската Жена обича чрез трептенията на своя Древен Огън. (Тука вече става въпрос за мистериозни връзки на Любовта на дълбоко ниво.) Жената е Храм, слязла от Древния Храм на Самия Бог. (Виж за какво говорим!) Значи: Тя е Мистерия, създадена е за Боговете, не за хората. (Затуй хората нямат подход към нея.) Първичната Жена е Висша Душа, съставена е от Слънце. (Тука за малко ще се отклоня.) Значи, за Бог е много по-лесно да създаде света. Но когато е създавал Душата – има Тайно Сътворение на Душата – значи, тя е съставена от много сгъстени специални слънчеви лъчи. (Значи, виж откъде тръгва.) Затова Боговете са смаяни, нали. Хората нещо усещат, че има там, но… Говорим за Боговете и за Мъдреци, и Учители, нали. Когато Боговете я видели за първи път, те били изумени, защото тя била нещо от Тайната на Бога, нещо от Неговото Възпламеняване и те се смаяли. (Значи, не кой и да е, нали?) В тази Древност срещата на Душите е била среща на Слънца. (Значи, тука няма човек с човек… Нали? Исках да ти кажа накъде водят тез отношения. И ако човек няма тоз поглед, този възглед за света, всичките му други възгледи…) И Учителя казва: Душата е от Висши светове, за които нямаме понятие. Най-великият израз на Любовта е Вечната Душа. Душата разкрива Безкрайността на Любовта, а Любовта разкрива Този, Който Сам по Себе си е Величествена Любов – Самият Бог, Създателят. Само Посветените познават Душата, другите я търсят или говорят нещо за Нея. (Сега, ако ме питаш, аз съм виждал, вече повече от шест пъти Душата. Два пъти на заминали хора, четири пъти на живи, така, което е смайващо, но няма обяснение, нали. Донякъде нещо може да се обясни.) Между другото тя не е напълно нематериална. Значи… Тя е… Тя тежи 33 грама, казва Учителя, много фина и когато… в момента, в който човек умира, тези 33 грама фина енергия и нещо по-дълбоко от енергия, се отделя, докато Чистият Дух е абсолютно нематериален. Но понеже Той е прекалено фин, и той е… Създадена е Душата като посредник и чрез Интуицията, Той влиза в Душата и по-надолу не може. И оттам Душата предава на Чистото Сърце, което трябва да се предаде. (Така.) Какво казва Орфей: Любовта е химн на Древността. И казва: Моите чувства са цветя. (Виж какъв Подход! Значи, тука не говорим за емоции, нали, тука говорим за…) Любовта превръща Сърцето – казва той – в блага река. Любовта е могъща Богиня и – казва Орфей – който не я разбере, тя му внушава смърт (Който има посегателство и…); а който я разбере, придобива Вечен Устрем, Вечен Полет към Бога. В тоз смисъл, Любовта е създадена като Врата към Самия Бог и жената може да запали тоз Стремеж към Бога. Жената не е робиня, не е създадена за нисши цели. Тя е Врата към Самия Бог – за тоз, който оцени и разбере правилно. Твоята Любов е пламък – казва Орфей – пострашен от всяко оръжие. Тя разрязва (за Любовта), тя разрязва и мрака, и светлината. (Забележи за какъв Устрем става въпрос!) Дори и най-древния и тъмен хаос, не знае нищо за произхода на Любовта. Говоря за Любовта, защото тя е Подходът. Но всеки, който злоупотребява с Любовта, тогава вече се явява Строгостта – другото Лице на Бога – някои го наричат жестокост. Не е жестокост, това е Строгост. А е Строгост, защото е Справедливост.

Из ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ

Интервюта с Елеазар Хараш през 2016 г. Варна, 2020 г.

Жената е последното творение на Господа, а всяко последно творение седи по-горе от другите. “И ние виждаме, че преди човек Бог създаде растенията и животните, а после създаде и човека. След човека се роди и жената. На Адама Бог вдъхна жива душа, а на жената вдъхна интелигентност. Следователно жената носи интелигентността в себе си. И когато казват, че жената е само женствена, но не и интелигентна, това не е право. В дадения случай жената е по-интелигентна от мъжа. Мъжът е нагоден повече да воюва, да ходи на война, но той няма голяма философия в себе си. И когато казват, че мъжът е учен, гениален, те трябва да имат предвид следното. Никога не може да се роди един велик, учен и гениален мъж, ако майката не е интелигентна. Глупава майка не може да роди гениален син или гениална дъщеря. Това се вижда и в съвременната наследственост. Бащата може да е посредствен. Това не е важно. Майката трябва да бъде умна.” – УЧИТЕЛЯ Физическият и Божествения живот, ООК, София, 2.3.1932г.

Ще започна с думата “жена”. Буквата ж, според окултната наука, символизира тайната дълбочина на живота. Това е пустотата, както ще видим по-нататък. Това е нищото, което преведено означава всичко, цялата пълнота, Великата Реалност. (Искам да поясня нещо, за да не се подведат някои: когато вървиш и следваш пътя на Учителя, трябва да постигнеш Абсолютното Нищо, тотално смирение, тотална покорност, тотално доверие. Не ти трябва да отиваш при Учителя си или при този, който те ръководи, със знания. Не ти трябват никакви знания, трябва ти абсолютно доверие. Когато стигнеш до дъното на това доверие, на това нищо, тогава става промяната и тогава се раждаш по нов начин. Тогава връзката с Учителя се осъществява много естествено и много лесно. Тогава нищото се превръща във всичко. Ако стигнеш само донякъде в нищото, вече не можем да говорим за контакт).

Учителят казва: Животът няма произход, има начало, но няма произход.

Буквата “Е” – това е законът на безпределното развитие и трупане на опит. Уточнявам, че не става дума за човешки опит, а за духовен и Божествен опит, който освобождава човека напълно от всички излишни знания и непотребни човешки опитности. Затова Учителят казва, че не всяко страдание е за знание и поука. Има страдания, които човек сам си ги носи. Те са създадени извъредно от невежеството на човека, затова понякога на човек му става много, защото той има по карма достатъчно страдания. И когато в това прераждане си създава нови със своето невнимание, му става много. Затова някои хора не могат да издържат.

Буквата “Н”, наречена от Учителя моста, това е буквата-мост. Той нарича двете успоредни линии брегове. Това са двата бряга и пресечната линия, това е мостът. Едната успоредна линия е битието, другата е небитието, Великата Реалност. Пресечната линия, това е твоя свещен път към тайната на Небитието, към тайната на Бога. Това е пътят, който трябва да извървиш, моста, който трябва да създадеш.

Буквата “А” в случая е накрая, а тя означава вечното начало. Преведено това означава следното: вечно трябва да се раждаш в Любовта, в нови нива, в нови измерения. И затова човек се ражда, докато стане Божествен.

Жената е път към небитието, път към единението с вечността на Бога. Утробата на жената символизира твоя произход – това е пустотата, от която си дошъл. Това означава, че отношението към жената е отношение към тайната на Бога. Който няма свещено отношение, той започва да се разпада и отвън, и отвътре. Който няма свещено отношение към жената, т.е. към Любовта, той изгубва развитието си, започва да се разпада. Това е така нареченото в окултизма духовно гниене, атрофия. Такова нещо има и при лъжата. Утробата на жената е врата към небитието и през тази врата човек е влязъл в този свят, за да постигне себепознанието. Това е неговият дълг. Това означава, че

ти не си роден за успех в този свят. Ти си роден, за да познаеш истината в себе си. Никой пробуден човек не успява в този свят! Вярно е, че има един реален, истински успех, но той няма нищо общо със света. Това е придобиване на вечността, придобиване на Истината. Това е реалният успех.

Утробата е тайнствено явление в женското тяло. Тя може да роди много неизвестности и светове, като се започне от богове и се стигне до демони, без понякога тя да знае какъв е плана на небитието. Но тя е длъжна да бъде възприемчива, понеже има по-дълбок план, има закони на необходимост.

Елеазар Хараш, 6.10.1998г.

Отношението към жената е отношение към Тайната на Бога. И който няма свещено отношение към жената т.е. към Любовта, той започва да се разпада отвън и отвътре. Той загубва развитието си, започва да се разпада постепенно, това е така нареченото в окултизма духовно гниене, атрофия – такова нещо има и при лъжата…

Жената е Врата към небитието и през тази Врата човек е влязъл в този свят, за да постигне самопознание. Това е неговият дълг.

Елеазар Хараш, 06.10.1998 г.

ЗОЛАЙРА Египетска Суфи, наречена още Отдадената – слязла Божия Светлина. Това е Същество от Вярата на Славата. Когато била осемгодишна, казала: „Господи, нали, като се родих, заедно слязохме на тази Земя?“. Преданието казва, че Бог само й се усмихнал. На деветгодишна възраст казва: „Аз съм винаги малка поради Величието на Бога. Още от дете си нямах мечти и затова си избрах Чистия Път“. Забележете тез’, които са се посели от миналото, как говорят още от деца и по какъв път вървят. На 11 години в един разговор майка й казала: „Ние сме семейство“. А тя отговаря: „За какво ми е семейство, ако не съм се оженила за Бога?“. Кратко, ясно – не може да е по-ясно. По-късно казва: „Не са ми скъпи хората; скъп ми е само Бог“. Това е Първата Заповед на Библията: Любов към Бога; любов към хората е на второ място. Директно си го казва: „Не са ми скъпи хората...“ – защото, когато ти е скъп само Бог, Той ще те научи правилно да обичаш хората и с мярка. Когато Бог е номер едно – точно това вчера казах на пловдивската група, нали: „Кое е това, което трябва да избягвате?“. Отговорът е на Суфи, на Баязид Бистами, великия Суфи (след Ал Халадж) – казва: „Това, което трябва да избягвате, е духовните практики“. Забележете: каквито и да са практики. Трябва да се концентрирате само в Бога. Който е концентриран изключително в Бога, той почва да става неспособен на грешки, а който само практикува, но е поставил Бог на второ място, много ще има да практикува всякакви практики, но най-същественото нещо е Бог. Такъв е Пътят на Суфизма и затова ви говоря отдавна за него. „Светът – казва още от дете – никога не е бил мой водач; той никога не знае къде отива. Истината е моят Водител.“ Често казвала: „Господи, позволи ми да страдам, за да не Те изгубя“. Тука говорим все за детската възраст, когато е била малко момиченце. „Позволи ми да страдам, за да не Те изгубя.“ „Бедността – казва – ме извиси, страданието ме благослови, а мъката ме освети.“ Ето как приема Дълбоката Душа нещата. И така, Мъдростта на Золайра: Скръбта ме научи да летя. От страданието се раждат тайни цветя. Чистият няма нужда от религия – той си е у дома, той живее в Бога. (Наистина няма нужда от религия. Няма нищо общо със Страшния Съд! Човек, който живее в Бога, нито мисли за бъдеще, нито за „Страшен Съд“ – той няма нужда от тез’ неща.) Чистият действа като Истината. Молитвата натрупва силата на полета в Духа. Който познава Истината, познава и нейния Господар. Скръбта ме радва, защото ми носи Дълбочина, която никога не виждам в радостта. Ако искаш да унищожиш врага си, помогни му. Който е придобил Единство с Истината, светът не може да му влияе. Помогни на злото с добро, защото злото е бедно. Скърбя за тези, които се радват на живота. (Наистина: трябва да се радват на Бога и на Неговия Замисъл, на Неговата Воля, а не на живота.) Чистата радост не идва от живота, а от познаването на Бога. Не отключвай себе си, преди да си станал Храм. Който е погребал себе си, той е съживил Бога. Който е съживил Бога, той е погребал себе си. Който живее със себе си, живее в килия. Който живее с Бога, живее в Свободата си. Който обича Бога, диша Вдъхновение. Молитвата е постепенно изцеление на натрупаното старо, неправилно мислене. (Тоест – изцеление от злото.) Бог се търси до Сливане; другото търсене не е истинско, то е болното търсене. В радостта се провалих, но в скръбта израснах. Който се грижи много за Истината, тя му дава решенията. Ако злото изпие цялото море, то пак ще остане жадно. Лъжата сее празнота и отчаяние. Лъжата е крадец на душа. Що е безумен стремеж към Истината? Това значи Бог да те е погледнал. (Мога да го кажа по друг начин: кой е белегът, че Бог те обича? Знакът – това е силният, искрен човешки стремеж към Бога, към Истината. Това е мярка, че Бог те е обикнал.) Трагедията на този свят е неговото лечение. (Тоест: само трагедията може да... бавно, и то бавно...).... Ако имаш Бог в себе си, ти ще управляваш събитията на своя живот. За да познаеш Тайната на Живота, трябва да станеш Правилният човек. Бедността е дар за извисяване – не е наказание. (Това е дар за извисяване, защото, който е в Единство с Бога, бедността не е никакъв проблем за него, нито богатството – защото той е Правилният човек.) Срещнал един дявол Золайра и й казал: „Може ли да повървя с тебе?“. Тя му казала: „Повърви“. Повървели и дяволът й казал: „Олеле, по какъв погрешен път си тръгнала! За мене е по-хубаво да се обеся!“. И я попитал: „Ти други пътища не знаеш ли?“. Золайра му казала: „Другите пътища ги изгубих!“. Страданието те благославя – казва Золайра – не го разваляй. Страданието те благославя. (И Учителя казва: „Това е привилегия!“. Дошла е да ти помогне да се събудиш, за да не влезеш в мрачния демонизъм и в голямата тъмнина.) Страданието е Свещено Писание – казва тя, – а Любовта е царуващата Сила. Елеазар, 6 октомври 2015 г.
МЕТХИЛД - Метхилд е средновековна монахиня, мистичка. Още на 12 години тя е била поздравена от Духа по особен начин и става тотална промяна. С много усилия тя е събудила в себе си непоколебимия устрем. Тя повела упорита битка за придобиване на Божията воля в себе си. Тя уловила в себе си тихата жива Древност и я нарекла „Струящата Светлина“. Тя осъзнала, че Любовта е самата Древност на Бога. Тя узнала, че само Любовта се движи свободно в ефира и навсякъде в световете. Метхилд се интересувала само от едно: как да увеличава Бог в себе си. Тя узнала, че постоянната мисъл за Бога образува Бога и Божията сила в човека. Както ще видим после и при Баязид: той не помни от молитви и преданост дали е ден, дали е нощ и т.н. Тя разбрала, че земното мислене е самоумъртвяване, самообреченост – това е Грабителят. Тя разбрала, че само чистотата създава вечност. В страданията тя видяла дара, Милостта на Бога. Тя решила да бъде послушна само на Бога и това послушание се оказало непобедимо, то отстранило света. Така тя излекувала себе си от най-тежката и коварна болест, наречена „светът“. И така, какво казва Метхилд: Колкото повече се обогатявам от света, толкова повече тъна в бедност. Колкото по-мизерен е животът ми, толкова по-широка става душата ми. Колкото повече се смирявам, толкова по-чисто и истинско знание се влива в мен. От що си направена, Душа, че тъй високо стоиш над всичко? Казва: – Цялата съм изградена от Любов и никоя твар не може да ме удовлетвори, нито да ме избави. Това може единствено Любовта, единствено Бог. Когато Бог ме обича, ставам все по-пречистена; когато Бог ме обича, ставам все по-красива. Когато Бог ме люби дълго време, тогава вече ставам свята. Усърдието не очаква дарове, защото с него е Самият Бог. Веднъж Метхилд помолила Бога да й подари нещо тайно, което да й напомня за Него. Бог й казал: - Ето, давам ти Очите Си, за да виждаш с тях всички неща. И тя започнала да вижда по един Божествен начин. Злото никога не се примирява с молитвата. Лъжата в утешението не е нужна на никого. Днешният наш грях е бъдещо падение. На мен нищо не ми е по вкус, освен Единният Бог. Мъката казала на Господа: Господи, макар аз самата да не съм свята, много хора подготвих за святост, много хора поведох в Твоето Царство, но самата аз в него и с крак не съм стъпила. В мъката Бог укрепява моята воля и аз все повече към Него се придвижвам. Ако ти дариш себе си на Бога, и Бог ще дари Себе Си на тебе. Истинската Любов владее четири неща, ще ги изредя: Първо, растящото напрежение. Случва ви се голямо напрежение, от какъвто и род да е, независимо дали има причини или няма, малко го обяснявам: ако ти си ученик, да не говорим за Син, ти трябва да царуваш. Нищо друго! Питаш ли „какво да правя?“... Следващата лекция е за Синове, тя не е за народи, не е за вярващи, тя е за Синове. Значи – владее растящото напрежение. Второ, владее струящата болка, каквато и да е – тържествуваш. Трето, владее горещото преживяване – от какъвто и род да е, владее го. И четвърто: постоянното единение, съединено с велико бдение. Когато има голямо смирение, мъката, на която е подхвърлена душата, бива ограбена. Мъката се смалява пред смирението, смирението е покорител. Страданията ни защитават от бъдни, много по-големи падения. Когато човек има своеволие, никаква молитва не помага. Ние приемаме дяволското чрез собственото си своеволие. МЕТХИЛД Бог е верен залог за освобождението на света. Една от най-хубавите добродетели е готовността да помагаш потайно. Любовта умее да облекчава тежкото бреме. Вечната Любов към Бога обитава в душата, а старата любов към земните неща обитава в тялото. Гневът на Бога е абсолютно съвършен и свещен. Мъдрост без Бога накрая става гордост. Мир без Бога накрая става вмешателство. Мъдрият вижда вълчата природа на този, който е облечен в овча кожа. Голямо търпение без чисто, сърдечно отношение към Бога е прегрешение. Истинският човек може да ме завоюва, казва Бог, но чрез най-сурови изпитания. Всеки трябва да изясни, казва Метхилд, своята жажда. На низките души Бог не им говори в дълбините и те вървят към дългата нощ. Който не може да се насити на преходното, ще се насити на вечен глад. Богатството никога не е надежден свят. Богатството никога не е надежден приятел, брат. А святата бедност е по-скъпа пред Бога. Разбира се, тука говоря за богати духовно хора, както ще видим за Ал Рабия. Тя няма възглавница, спи на тухла, но тя царува. От любов към Бога изнемогвам, казва Метхилд. Ето го Пътя при всички условия – от любов към Бога изнемогва. Тялото ми е в мъка велика, душата моя е в блаженство високо. Който люби Бога, преодолява дявола. Бог е Освободител от всички възли. Любов без истинско познание е наказание за мъдрата душа. Колкото повече душата приема Бога, толкова повече Го постига. Душата е сътворена в самото място на Любовта, в мястото на Бога. Той е създал душата, за да узрее тя за пълнотата на великата духовна и съвършена Любов. Своеволието е прокълнато и то отделя много души от истинската Любов. Мъдростта е в мен вътре и с нея извършвам аз своя избор. Мъдростта е облечена в благосклонност. Казва: Бог е неизразима Яснота. С радост претърпявам унижения. Никой не трябва да дава помощ, която не е по Божията воля, която е против Божията воля. Душа, която люби Бога, в жестоката битка със злото е въоръжена с тайна, неизмерима сила. Елеазар, 02.04.2013 г.
АЛ РАБИЯ
Онази, изгорялата, изгорялата от любов и копнеж по Аллах. "Нарекъл съм я „най-рядкото персийско цвете“. Атар (един велик суфи) казва за нея: Онази, изгорялата, изгорялата от любов и копнеж по Аллах. Родена е в Басра, през 717 година, живяла около 84 години. Наричана „неопетнената горяща факла“. Чудна монахиня-суфи, мистичка, живяла в голямо уединение и е живяла и в пустинята, а после в Басра. Приятелка на Аллах, висша съхранена душа. Тя зависела само от Бога, била аскет до крайност. За нея казвали: Тя живее в затворничеството на своята святост. Легендарна суфи, нейната голяма любов към Аллах й донесла великата свобода. Това е същество с пламтящо вдъхновение. Тя казала: О, Аллах, Ти даже не можеш да ме изпъдиш, защото голяма и непреходна е любовта ми към Тебе. Тя била пеперуда, летящо цвете. В страданието си тя видяла само едно – Божия аромат, защото нямало какво друго да се види, това е нейният поглед. Така Ал Рабия разрушила завесата, наречена „свят“. Живяла в голяма мизерия. Вместо възглавница имала тухла, но мизерията не я докоснала, защото носела в себе си велико духовно богатство. Била духовно богата, осъзната душа. Тя можела да бъде богата във всяка бедност. Тя била мистично независима от света. Роднините й видяли бедността и предложили роднинска помощ, а тя само се усмихнала и казала: Защо ми е помощ, на вас нищо не ви принадлежи – всичко е на Бога. И така, Ал Рабия: Живея тука, но сърцето ми съществува в тайния свят на Аллах. О, Аллах, направих Те събеседник на сърцето си. Казва за Бога: Много се мъчих с моя Бог, но успях да Го внедря в себе си и накрая Той ми се покори. Ето я великата връзка. Понеже много се моля и мисля за Теб, Твоята Любов стана моя любов. Любовта към Бога е само една и тя трябва да е безусловна. Отишъл един човек при Рабия и казал, че не бил грешил 20 години. Тя му казала: Сине мой, ти си толкова греховен, че нищо не може да се сравни с дълбините на твоите грехове. Въобще чистият човек вижда всичко. Там такива изказвания, въобще... Ще обясня: чистотата вижда в дълбините, никой не може да излъже чистотата, то е като да искаш да излъжеш Истината. Да живееш в чистото настояще, според Ал Рабия, означава да живееш в Бога, а не в настоящето. Значи, да живееш в Бога, дълбоко в Бога, а не в настоящето. Ал Рабия имала всепоглъщащо чувство за Бога и това не оставяло място за никаква друга любов. За малко ще се отклоня, преди ви бях казвал, но искам да ви го припомня: когато Мохамед я питал, „Ти Рабия, обичаш ли ме?“, тя казала: Извинявай, Мохамед, нямам време за тебе, толкова съм отдадена на Бога, че нямам време за тебе. Така говорят чистите. Мохамед се усмихнал и се оттеглил. Има и други случаи такива с Мохамед в хадисите (преданията), но това е друг въпрос, Рабия му отговаря конкретно. Един християнин не може да каже „нямам време за Христос“, нали, но суфите могат да кажат всякакви неща. Те са пияни по Бога. Ал Рабия никога не търсела навън, а навътре, все навътре, докато открила Бога. Той я докоснал с откровение, а оттук нататък вече няма човешка природа. В момента, в който получиш посвещение, гносис, самадхи, вече нямаш човешка природа. Изглеждаш като другите, говориш почти подобно, но нищо подобно. И тя казва: О, Аллах, Възлюбений на сърцето ми! Аз в никого не намирам това, което е в Тебе. Когато един голям суфи, предано отдаден на Аллах й предложил брак, (той много обичал Ал Рабия и често разговаряли, въобще Рабия била красавица и певица, много красива жена, душа), тя му казала: О, Хасане, няма за кого да се ожениш, защото аз съм изчезнала, аз съм в Бога. И казва: Аз служа само на Тебе, Аллах, и никаква друга награда не искам. Стига ми чувството за безпределно обожание. Приятелите на Ал Рабия я попитали: Защо си винаги така радостна? Рабия казала: Защото ме радва това, което никога не изчезва. Който те залюби, о, Аллах, си създава свободата. Има само един истински живот – насаме с Аллах. Обичам само Тебе, Аллах, а не твоите блага. Наистина, те са второстепенни. Сещам се две малки случки, все пак мога да ви ги кажа, те са от дребните, от моите изпитания в гората. Пътувам до съседното село, понеже почти нямах какво да ям, да си купя хляб, имах някакви дребни там. Не ми дадоха хляб, понеже не ме познавали. Благодарих на Бога, защото Той решава. Тука няма никакви хора, нищо човешко – Бог решава. Връщам се, наистина имах много малко храна и нямах какво да ям, но и не мислех много по този въпрос. В тясното фургонче, долу в една торбичка бях скрил малко лешници и една катеричка ги спипала. И сега се гледаме: тя ме гледа, аз я гледам и казвам, какво да я направя? Мисля, мисля и казвам: Как би постъпил Учителят или Христос? Много просто, веднага ще я благословя. Това са елементарни неща, те спадат към дребните, които могат да се споделят. Ал Рабия горяла само от един огън, от едно желание – да стане близка с Бога и да се разтвори в Него. Тя била дева, безгрешна душа от дълбините. В сравнение с Бога, за нея всичко друго било нищожно, даже любовта към децата, даже любовта към пророка, даже любовта към близките – изцяло и само Бог. Това е велика отдаденост, която не може лесно да бъде разбрана, особено за неузрелите души, външните души. Това не е лесно за разбиране, защото пробуденото сърце е изчезнало сърце. Не само чисто, чистотата е подготовка – това е изчезнало сърце. И казва: Когато узнах Бога, аз обърнах гръб на цялото човечество. И казва: О, Аллах, Ти ми отне смъртта приживе и дори не ме попита, и тя вече не е между нас. Търси чудото на живота, казва Ал Рабия, в смирението и покорността. Попитали Рабия: Ти виждаш ли Бога, на когото се покланяш? Тя казала: Ако аз не Го виждах, нямаше да се моля. На Бог може да се служи само по Неговата Милост. Аз виждам Бога, а не Неговото творение. О, Аллах, направи така, че да бъда заета само с Тебе! Само единението с Бога може да те излекува. Който има Любов, има Бог в себе си, а не религия. Молих се усърдно и постоянно, и Бог не ми устоя. Истинският стремеж е чудо, а вдъхновението е тайна. Само Любовта пие вечност, другите пият вода. Аз не знам своя живот, казала Ал Рабия, аз познавам Неговия живот. Любовта реализира Бога, а който не Го е реализирал, има света в себе си; имал е себе си в себе си, а не Бог в себе си." Елеазар, 02.04.2013 г.
ЖЕНАТА ПЛАМЪК Жената е древен пламък от Любов, слязъл от великият разум. Когато този пламък е слязъл надолу, се е превърнал в Жена. Жената е друго име на душата Богиня. Жената е трепет от древният огън, от самият Бог. Изначалната Жена е създадена като безкраен възторг... Има няколко вида жени: духовна жена, обожествена жена (най-високата степен), земна жена (обикновена). Какви са разликите между тях? Духовната жена живее чрез силата на мистичния огън. Най-висшата, обожествената жена – тя се е завърнала в Бога. Тя нищо друго не търси, за нея света е беден, отвъдният свят е беден. Обикновената жена – тя чрез земните желания е разпиляла огъня си, разпръсната е. Тя не може да се събере, защото мисли за оцеляване, деца, проблеми със себе си и е изпуснала нещо съществено. Истинската Жена обича чрез трептенията на своя Древен Огън. (Тук става въпрос за мистериозни връзки на Любовта на дълбоко ниво). Жената е Храм, слязъл от древната душа на самият Бог. Тя е мистерия: създадена е за Боговете... Първичната Жена е висша душа, създадена от Слънце... Любовта е химна на древността. Моите чувства са цветя. Любовта превръща сърцето в блага река. Любовта е могъща богиня и който не я разбере – тя му внушава смърт, а който я разбере – придобива вечен устрем, вечен полет към Бога. Твоята Любов е пламък по-страшен от всяко оръжие. Тя разрязва и мрака, и светлината. Дори и най-древният, и пълен хаос не знае нищо за произхода на Любовта. Елеазар Хараш
САРА БРАЙТМАН Учителя за жената Ще започна с думата "жена". Буквата ж, според окултната наука, символизира тайната дълбочина на живота. Това е пустотата, както ще видим по-нататък. Това е нищото, което преведено означава всичко, цялата пълнота, Великата Реалност. (Искам да поясня нещо, за да не се подведат някои: когато вървиш и следваш пътя на Учителя, трябва да постигнеш Абсолютното Нищо, тотално смирение, тотална покорност, тотално доверие. Не ти трябва да отиваш при Учителя си или при този, който те ръководи, със знания. Не ти трябват никакви знания, трябва ти абсолютно доверие. Когато стигнеш до дъното на това доверие, на това нищо, тогава става промяната и тогава се раждаш по нов начин. Тогава връзката с Учителя се осъществява много естествено и много лесно. Тогава нищото се превръща във всичко. Ако стигнеш само донякъде в нищото, вече не можем да говорим за контакт). Учителят казва: Животът няма произход, има начало, но няма произход. Буквата "Е" - това е законът на безпределното развитие и трупане на опит. Уточнявам, че не става дума за човешки опит, а за духовен и Божествен опит, който освобождава човека напълно от всички излишни знания и непотребни човешки опитности. Затова Учителят казва, че не всяко страдание е за знание и поука. Има страдания, които човек сам си ги носи. Те са създадени извъредно от невежеството на човека, затова понякога на човек му става много, защото той има по карма достатъчно страдания. И когато в това прераждане си създава нови със своето невнимание, му става много. Затова някои хора не могат да издържат. Буквата "Н", наречена от Учителя моста, това е буквата-мост. Той нарича двете успоредни линии брегове. Това са двата бряга и пресечната линия, това е мостът. Едната успоредна линия е битието, другата е небитието, Великата Реалност. Пресечната линия, това е твоя свещен път към тайната на Небитието, към тайната на Бога. Това е пътят, който трябва да извървиш, моста, който трябва да създадеш. Буквата "А" в случая е накрая, а тя означава вечното начало. Преведено това означава следното: вечно трябва да се раждаш в Любовта, в нови нива, в нови измерения. И затова човек се ражда, докато стане Божествен. Жената е път към небитието, път към единението с вечността на Бога. Утробата на жената символизира твоя произход - това е пустотата, от която си дошъл. Това означава, че отношението към жената е отношение към тайната на Бога. Който няма свещено отношение, той започва да се разпада и отвън, и отвътре. Който няма свещено отношение към жената, т.е. към Любовта, той изгубва развитието си, започва да се разпада. Това е така нареченото в окултизма духовно гниене, атрофия. Такова нещо има и при лъжата. Утробата на жената е врата към небитието и през тази врата човек е влязъл в този свят, за да постигне себепознанието. Това е неговият дълг. Това означава, че ти не си роден за успех в този свят. Ти си роден, за да познаеш истината в себе си. Никой пробуден човек не успява в този свят! Вярно е, че има един реален, истински успех, но той няма нищо общо със света. Това е придобиване на вечността, придобиване на Истината. Това е реалният успех. Утробата е тайнствено явление в женското тяло. Тя може да роди много неизвестности и светове, като се започне от богове и се стигне до демони, без понякога тя да знае какъв е плана на небитието. Но тя е длъжна да бъде възприемчива, понеже има по-дълбок план, има закони на необходимост. Елеазар Хараш, 6.10.1998г.
Постоянна изложба на Арамон в център Хармония, гр. Варна.
Адрес: Ул. Студентска 1А, гр. Варна.
Телефон: +359 (0) 89 367 1690
Имейл: info@artaramonaidara.com