За делфините

ДЕЛФИНИТЕ

 

По времето на рмоахали в Атлантида, делфините са били хора (така наречено символично хора в панталони – човеци), но като видели чудото на водата, обезумели – направо се изумили, защото това е… Тогава водата е била по друг начин поставена: много излъчваща, много жива, и в сравнение със сушата, досещаш се – сушата си е суша. Те били смаяни и Великият Бог… те пожелали дълбоко живот в това Царство на водата. И Великият Бог, още оттогава, Той ги преобразил и още оттогава ги наричат морски хора. Те не възприемат Слънцето примерно като светло тяло, а като Велика Енергия. Те не мислят с понятия, а с Усет. За тях Усетът е по-дълбок от понятия. (Веднага ти казвам: хората имат понятие. Ако нямаш Дълбок Усет, какво ще правиш с туй понятие? Някакви определения, играеш си на игри.) Усетът е по важен от понятието. Те обичат човека заради самия човек, и заради древния спомен, когато са били хора и Души. Те имат радост от съществуването. Бог ги е преобразил, но те не са създадени от Бога, а от боговете; Той участва Тайно, но те са творчество на боговете – успешен опит, заедно с китовете. Но има неуспешни опити примерно – кентавърът и русалките. Ако трябва ще обясним защо, но не са се оказали годни за развитието в по-висш смисъл. Делфините нямат писменост, защото водата не я позволява. Те си предават Мъдростта устно, нямат външна библиотека. Имат вътрешна – това е тяхната памет, скрита памет. Съзнанието на човека се опира на думи, съзнанието на делфина на звуци и на вибрации. За делфина водата е дом и къща, той си живее там. Тези Същества са Разумът на океана и има много точни предания за много удавени хора, което ти казах, че делфините ги носят на брега, а не водата ги е изхвърлила. Това е старата любов към техния спомен – човешкото тяло, човешката душа, човешката форма, за да си ги вземат хората и да си ги погребат. За делфините – те си говорят, както ти казах, по два начина: бързо, така скриват думите си, не искат да ги чуят другите същества – единият начин, тогава си говорят важни неща. Когато говорят свръхбързо, вече не е важни неща, а Духовни Тайни. Някой път може да се спрем на въпроса точно какви Тайни крият от хората, но туй е друга тема. Сега ще ти разкажа някои неща за русалките, ако нямаш въпроси. Борислав Борисов: Имам въпрос за делфините, относно вибрациите и този специфичен звук, който те издават. А всъщност понякога малките бебета, сред хората, издават такъв звук, когато са щастливи и се радват. Елеазар Хараш: Тези звуци са вибрации на Душата. Те са насочени точно към близки и сродни същества, към делфините. И веднага разбират на голямо разстояние, защото водата е голям приемник. Водата е най-приемственото Същество; тя е живо Същество. И веднага звукът отива на далечно разстояние. И знае се веднага дали делфинът иска помощ, или иска да предаде нещо; или скрива нещо, което само тоз точен делфин го знае. Много скоростно, много точно, нали, и същевременно, скрито. Борислав Борисов: И един по-така приземен въпрос, но все пак, в някои държави в света има много лоши практики за ритуали, убийства на делфини. Наблюдаваме в последните години особено в Япония, а и също и на други места се очертава, така и доста пророци говорят – ще заплати ли човек за тези убийства? Елеазар Хараш: Първо, няма нещо, за което човек няма да плати. Значи, едно докосване, непознат човек да го докоснеш по ризата даже, не по ръката, следващото прераждане ще се случи обратното – той ще те докосне. Смятай, значи, до какво… Никой не може да се измъкне. По време на войните в миналото американците са обучавали делфини (и руснаците) да пренасят бомби и да ги залепват на корабите. Жестока работа – също жестоко ще се плати. И използват ги като оръжия, нали. Да ти кажа още нещо за делфините. Има един случай, един рибар влязъл с лодката си дълбоко в морето. И с едно куче да хваща риба, но кучето лаело много нервно, много недоволно. Той му писнало на рибарина и го хвърля във водата. Взима го един делфин и го избутва на брега, спасява го – кучето продължава да лае недоволно. Делфинът го хваща обратно и го закарва надълбоко, и го хвърля да се удави. Преведено: недоволството трябва да бъде удавено! Сега, дали ще го одобрят хората, рядък случай, мисля, че в Холандия ли се беше случило – забравих точно. Няма значение, но поуката е…

/Из ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ Интервюта с Елеазар Хараш през 2016 г. / Варна, 2020 г.

ТАЙНАТА НА ДЕЛФИНИТЕ

(Втора идея за размишление) По-нататък, ако Учителя позволи, ще ви разкажа и за Тайния живот на пчелите, на мишките даже и т.н. – на най-различни същества от другото царство. Основното, което трябва да запомните, че Делфините са стари човешки същества, преродени хора, които произлизат от едно прастаро човечество, за това човечество днес няма да говоря – имам друга идея. Те са избрали да живеят във водата, която за техните души е един особен град. Морето е едно невидимо и богато поле за работа за тях. Те са хора, според Окултната наука, които са осъществили в себе си един висок идеал – станало е по време на прастарото човечество. Всичко това изглежда като приказка, но не се лъжете, защото Учителя казва, че приказката е метод на Истината. И когато казва кое е най-истинното нещо, той казва, че това е Приказката. Учителя казва, че най-истинното нещо е приказката. Не е най-великото, най-сладкото, не е най-бързото… Всяко нещо е поставено на своето място. В случая говори за най-истинното – това е приказката. Делфините са духовно щастливи Същества, защото те са запазили в себе си веселието на своето минало. После ще ви обясня откъде произлиза тяхното веселие. Според Учителя: „Най-жестокият свят – това е морето“. В морето живеят най-жестоките същества. В един свят на дълбоко астрално море (става въпрос и за външното море), което е заразено от жестокост, делфините са спокойни, честни и отзивчиви. От един друг ъгъл на Окултната наука, делфините са и още Духовни символи и то необичайни за света на морето. Те символизират една скрита и стаена символика на неизчерпаемата надежда и морето за тях е символичният рай. Те живеят в него и след него, те отново влизат в своя рай, в който винаги са живели. По този въпрос Учителя казва, че: „Ако раят не е в теб (тука, на Земята), ти никога няма да влезеш в него“. Независимо в кой свят ще отидеш. Човек трябва да носи нещата в себе си. Според Окултната наука: за делфините не е необходимо чистилище. Те прескачат този трап. Те са разрешили този въпрос като Души в своето минало. Те са избегнали чистилището, защото са познали своя Път, своето Дао. Човек, който познава тяхната тайна и тяхното минало, много лесно се побратимява с тях. Макар че живеят в тежкия живот на морето, те са освободени от смъртта (става въпрос и за духовната смърт). Те нямат грижа за смъртта, те даже нямат страх от смъртта, защото са разбрали Пътя на Самоотричането и на Жертвата – нямат страх от смъртта. Точно Самоотричането се е превърнало в тяхното веселие и разбира се – в грациозност. Те носят в себе си един таен празник – нещо, което трябва и всеки човек да носи в себе си. Когато делфините обикнат някого, те го даряват със своето веселие, което произлиза от Самоотричането и със своето присъствие. Те сияят от познанието на Закона на радостта, но това всъщност е самият Закон на Самоотричането. Ето защо, според Окултната наука, те са деца на радостта и са си останали деца. Но те имат по-голямо бъдеще, защото след време е определено да се срещнат не с дресьори, а с Посветени, които ще се погрижат за техните Души, за да ги въведат в по-дълбоки тайни на битието и живота. Разбира се, там ги очаква радост от друг род, от друго измерение, която ще произлиза не от Самоотричането, а от Мъдростта. Затова Учителя казва, че: „В живота на ученика има нещо по-дълбоко от Самоотричането“. Разбира се, по-нататък може да ви обясня и две неща, които не са разбрали делфините, но в тази лекция това не съм го предвидил. Делфините са стигнали до Саможертвата и все още не знаят, че тя е Мистичен Път към нещо по – дълбоко, неизмеримо, Път към една Тайна на Живота, в която ще бъдат въведени от Посветени в Окултните науки. Когато делфинът умира във външното поле, той запазва своето изключително приятно чувство. Това приятно чувство е една от най-големите сили на природата. Това е негов навик от старото човечество. До него не може да се докосне смъртта, то не позволява, защото носи Пълнота в себе си. Другият важен момент за Дълбокото Съзнание и Душа на делфините е следната: Когато делфинът умира, той смята, че един друг, по-висш свят му отделя своето голямо внимание. И неговото Скрито Съзнание разбира това и затова се изпълва с много приятно чувство и същевременно възхищение. Той разбира, че морето го е изоставило и че един повисш свят, и по-мъдър свят го е повикал при себе си. Понеже той разбира това, той съхранява приятното си чувство и след смъртта, т.е. то не се прекъсва, понеже е разрешил Закона на Жертвата. В пълнотата на това приятно чувство делфинът е абсолютно неспособен да се страхува от смъртта. За него тя все пак е изненада – една, малка, приятна изненада. Това приятно чувство е изработено в миналото чрез Саможертвата, и то се е превърнало в Рая за делфините.

ТАЙНАТА НА ДЕЛФИНИТЕ Продължение (Втора идея за размишление) И възможно… най-много още една лекция ще продължа за тях… И ако след време Учителя ми разреши, ще ви разкажа… – така ако ми даде пътека – ще ви разкажа повече и за Тайния живот и на други животни. Например: на мишките, на пчелите, овцете и т.н. – все същества на Бялото Братство, особено пчелите, кравите, овцете, служители на Бялото Братство. Когато делфинът умре, той изведнъж вижда, че няма повече сили за живота във водата, той вижда, че вече не може да плува в нея. И тогава той навлиза в своето приятно чувство, в своята пустота. След като разбере, че не може да се движи във водата, той схваща това като едно необикновено Откровение, понеже е безкористно същество. Но по-дълбоката Тайна на Пустотата не му е известна. В тази връзка: има и много Учители, които смятат, че като постигнеш Пустотата, това е крайният Предел. Но Учителя поставя нещата на друго ниво, в друга област. Пустотата не е крайният Предел, защото зад нея има други степени на Мъдрост, други нива. Значи: Тайната на Пустотата не му е известна, защото той е стигнал най-много до Закона на Жертвата. А Учителя казва, че: има по-високи закони от закона на Жертвата или от закона на Предаността. Неговата Безкористна Любов (говорим за Любовта на делфина) го осветява отвътре и затова той изживява своята неподвижност като приятно чувство. И понеже това чувство е много дълбоко, то навлиза в Пустотата. И между другото, тъй като в София видях, че много хора желаят – на последната лекция – да се говори по-често за животните от Окултна гледна точка, не от научна, затова аз смятам, че ще имаме възможност да разкрием за много животни. Включително и животни от най-различен род, които са служители едновременно и на Бялото, и на Черното Братство. Тъй като има истински интерес… А на мен някой път ми трябва една Искреност, един човек, една Душа да иска по-задълбочено, за да може да говорим по тези въпроси. Двама са много… Така че, мисля че по тези въпроси ще говорим все повече. Тука ще ви кажа няколко неща за тялото на делфина. Главата на делфина символизира владеене и разбиране на подводните знания и тайни за живота. Тялото на делфина е построено динамично, т.е. от динамични Висши сили, т.е. в неговото устройство са участвали Висши Същества. Опашката е друг ключ, което означава от едната страна, допълнително кормило, водач и от друга страна, допълнителна динамика на неговата бързина. Всичко това означава, че не говорим за обикновено същество и за обикновено тяло. Смъртта не може да го натъжи. Ще обясня защо: защото Дао в него е естествено и то не му позволява натъжаване. И затова в момента, в който делфинът се натъжава, той веднага и много естествено започва да се развеселява. (И пак наблягам на тази дума естествено – много дълбока дума.) Чрез силата на Самоотричането делфинът се запознава с красотата на своята самостоятелност. Тука искам да ви обясня нещо много важно, което делфините са разбрали от своето минало, от старото човечество. От своя опит в миналото делфините са разбрали нещо много съществено, те са стигнали са до извода, че най-дълбокото средство за общуване, е жертвата и мълчанието – и в много дълбок смисъл са прави. Това разбиране е един малък подвиг, трябва да го направят много души, трябва да го постигнат, но не всички. Защо? Защото много Души могат да се погубят в сферата на мълчанието. Тоест: тези, които не са постигнали Пълнотата на Жертвата, могат да бъдат погубени в сферата на мълчанието. В тази връзка още ще кажа, че Мълчанието е част, много Дълбока част от скритата и съкровена Същност на Душите. Тук става въпрос конкретно за човешките Души – в това число и на делфините. Според делфините и техният опит, когато има да се каже нещо много важно, тогава мълчанието трябва да е най-силно. Това е свещен момент в техния живот. Тук искам да ви обясня, че според Окултната наука, Мълчанието е Окултен метод, то е най-важен момент за пробуждането на тайнствената, вътрешна дейност на Душите. А животът на делфините е животът на Душите, животът на мълчанието. Те са избрали този Път, който е също Път към Висшия живот. Дълбоката и изключителна Същност на Душите не може да се изрази с думи, с говор, даже и с движения, а само с мълчание – което е една от най-дълбоките стихии на живота. Тука използвам думата стихия, защото имам нещо предвид: в най-дълбокото мълчание една душа застанала срещу друга – става въпрос за Душа, която е познала Тайната на мълчанието – тогава могат в мълчание да си предават Вътрешни Тайни, което с говор не може да стане и в много случаи не трябва да става. Затова казах стихията на мълчанието – това има и друг смисъл… И затова в Даоското Учение се казва, че небитието на Дао остава винаги зад пределите на всичко казано. Значи, тука конкретно говорим за небитието, защото Дао има своя област в небитието, своя трансформация. Но тука трябва да кажа още нещо: тука говорим за разумното Слово, за човек, който е овладял себе си и т.н. Когато Дао се въплъти в Словото на човека, той става Син на Дао и Дао му става Път. Това е за тези, които с Преданост са постигнали овладяване на себе си. Делфините са Същества, които са се устремили навътре в себе си, за да намерят там, в мълчанието пътища за общуване (и те са ги намерили). Става въпрос за пътища за общуване с хората, и със съществата от най-различен род. И пътища за разбиране на света, в който живеят и на неговите тайни. И накрая: делфинът е Същество на Тънката енергия. А тънката енергия, според Окултната наука, е (запомнете) Истинският Слух на Душата. Тука не говоря за сърцето, не говоря за ухото, а говоря за най-тънката енергия, която има общо с най-тънката област на сърцето и има една област, която надминава сърцето.

Елеазар Хараш, 08 октомври 1997 г.

ТАЙНАТА НА ДЕЛФИНИТЕ Продължение (Втора идея за размишление) В говоренето милиони хора са изгубили своята Душа, своята Божественост, своята индивидуалност. Това означава, че говоренето е голяма отговорност и това е нещо, от което делфините са се отказали. Делфините са стигнали до извода (става въпрос за тяхното Тайно Съзнание)… 194 Елеазар Хараш Свещени разбирания 195 Между другото аз преди време наблюдавах Тайното Съзнание на един делфин – само накратко ще ви кажа, без да се впущам в подробности. Аз видях, че той наблюдаваше как едни хора говореха за него и същевременно говореха (ще използвам тази дума) глупости, много обикновени неща, много земни. Делфинът се чудеше как може хората да си губят времето, енергията и речта да разговарят по такъв начин. Това беше едно истинско учудване. И същевременно при него смесено с едно възхищение от самия живот. Нямаше никаква критика, защото неговото съзнание е много по-дълбоко… Както ще видим след време за много други същества от този род, които имат свое Тайно Съзнание скрито, което наблюдава и не изнася нещата. Има такива Учени Адепти в истинската Наука, които правят изключителни открития, но не казват нищо… Те дават други открития на света, защото светът не е готов и запазват Същността за себе си. Те са истински Посветени, за които Учителя е говорил, но все пак, малко. Те остават (така или иначе) скрити. Според делфините, според тяхното Тайно Съзнание, за Дълбоките неща се съди по тяхното мълчание, по тяхната Невидима Същност. С това искам да ви кажа, че Мълчанието спада към Незнайното Намерение на Скритата Върховна Воля. То е всъщност една голяма наука, според Учителя, за която след време ще говорим, говорили сме и пак ще говорим… Първичните отношения на Душите са били отношения на мълчанието. И делфините загатват за това минало и за това изгубено богатство. Душата на делфина е дошла в света на морето, за да беседва със своята съдба. В познаването на Тайната на мълчанието, човешката Душа се приближава все по-близко до Истината, до своя Бог, до своя неизчерпаем Източник. Преди да продължа, само ще ви напомня, преди време съм загатвал, че: когато разговаряте с хората, най-вече трябва да наблюдавате не толкоз какво си говорите, а ония вътрешен диалог, който става между Душите, ония говор без думи, той показва дали ще се разбирате, дали трябва да си имате доверие, как да подхождате, как да помагате… Искам да кажа, че този невидим говор – вътрешен на Душите – е по-важен от всичко, което се казва. Някой път е хубаво да се потвърждават нещата и с говорене, и с мълчание. И двата говора да са в Единство. Но много често се случва, че външното показва, че вътрешното е на друго мнение и че пътищата се разминават… И между другото близките дни, когато търсихме няколко читалища, посещавахме… Още докато почнахме да разговаряме, стана ясно, че има предразсъдък, че сме секта – заразено е от вестниците, от много други неща и хората като нямат мнение, бързат да затворят врата и да кажат „опасно е“ без да познават, че опасността, ще дойде от друго място. Тук нямам идея за критика, за осъждане, само напомням… Искам да кажа, че много хора са заробени от страхове, от предразсъдъци и даже не желаят да слушат. Както и в този салон, новата директорка, тя въобще не иска да изслушва, иска да бяга… Но ние благодарим, защото знаем, че за нас става все по-добре. Аз имам неизчерпаеми начини и възможности за нашите събирания, дори когато бъдат строго забранени. Дори от държавата, наложено със закон, аз имам няколко начина как да се събираме, но не съм стигнал до крайност да говорим за тях – просто не е необходимо. Искам да ви кажа, че просто имаме много възможности и никой не може да ни спре. Окултните възможности са по-богати. И затова неслучайно много хора са се страхували от Окултизма, защото той дава по-богати и всякакви възможности за проникване и за разбиране ходовете и на държавата, и на законите, и т.н. Истинският живот на делфините се осъществява в тяхната Душа, т.е. в невидимото поле на Душата. Говоренето на един човек нищо не може да ни каже, ако той не познава Душата си, и ако не живее по законите на Душата си. Делфинът е едно символично средство за изразяването на Душата и нейното богатство – мълчанието. За делфина вътрешният живот на Душата е по-важен от всичко външно и същевременно той не се е отрекъл от външния живот, а е превърнал своя външен живот в изява, в своя изява, т.е. в своя жертва. За делфина същественото е във вътрешното общуване и за него то е, което съхранява живота на Душата. Когато Душата на делфина се вслуша дълбоко в нещо, то е заради вътрешното, заради невидимото. И когато Душата на делфина се вслушва в морето по-дълбоко и когато чуе нещо, това е нейното око. Вие знаете, че ако попаднете в морето и ако гледате, може да виждате най-много до 20, 30, 50 метра… 100 метра, но далечните опасности, далечните тайни на морето не могат да се видят. Това преведено значи, че когато делфинът чу – това значи той видя. Това означава, че в случая, слухът е Око. Значи: в морето чу означава видя. Това означава, че слухът е истинското виждане на Душата, в слухът се крие истинското виждане на Душата. Разбира се, след време ще ви обясня нещо по-дълбоко в Даоското Учение, защото човекът не трябва да спира до този момент, защото според Даосите човек не трябва да слуша с ухото, а със сърцето, после – още по-навътре – с Тънката енергия на Сърцето и най-накрая да слуша чрез Дао, с Духа на нещата. Така че въпросът е много по-дълбок. Но тук понеже говорим за делфините, спирам до тук. С всичко, което казвам за делфините, не казвам, че всички те са прави… Предният път изтъкнах някои неща за техния живот: че има Разумно Слово, хора, които работят с Разумното Слово и стават Синове на Дао… Духовните сили на Душата – според делфините (те са стигнали до този извод и той е много важен) – са по-висши от думите и словото. Значи: ако трябва да отидем много навътре – ето една Дълбока Истина: че Духовните сили на Душата са по-висши от думите и от Словото. Ето защо нито една Свещена Книга не може да изрази това, което чувства Душата. Понеже е неизразимо, не може да се побере в нито една Свещена Книга, защото то е по-дълбоко от всяка мярка на Свещените Книги. Самото безсилие на думите и Словото да изразят Дълбочината на Душата показва, само по себе си, че е съществувал един друг език, който е по-дълбок и по-изразителен, и че този език не е съставен от думи и изречения, а от излъчените състояния на Душата и нейните безкрайни вътрешни богатства, и че до този език делфинът се е приближил. Както и преди казах: делфинът символизира порива към един по-вътрешен свят и това означава, че хората трябва да преминат през много страдания и сълзи, за да се домогнат до Дълбочината на своята Душа. Делфинът, както ви казах в по-предни лекции, е от едно прастаро човечество; той е извървял много дълъг път; той много се е борил със злото и накрая е успял. Той е успял да превърне злата природа в свое вътрешно сияние, в своя радост, в свой рай. И накрая ще завърша с тази идея: основната идея, която делфините са разбрали (става въпрос за Самоотричането) е, че Тайната на Самоотричането не е въпрос на техники и практики, а това е въпрос на Дълбоко разбиране на Душата – това е процес на Душата, а не на ума. И ако някои искат да отидат по-дълбоко от мене в Тайния живот на Делфините, ще им дам само едно Правило: За да разбереш Тайния живот на делфините, е необходим особен род Енергия и съчетания от един друг свят.

Елеазар Хараш, 22 октомври 1997 г.

Из СВЕЩЕНИ РАЗБИРАНИЯ – Елеазар Хараш

Варна, 2020 г. Окултни лекции, държани в градовете Варна и София през 1997 г.