За детето
ДЕТЕТО
Елеазар Хараш: Значи, майката, казах ти, само отглежда децата, тя не ги ражда. Както ти казах, тя не може да създаде нито косъм, нито нокът; ухото как става, сърцето как се образува – Мистерия на Бога. И ако Бог… После… едно дете може да съсипе родителите. Пример само се сещам за малко. Представи си, че Бог изпрати едно осакатено дете, сляпо и глухо. Сега ще ти обясня скритата красота, защото аз я виждам навсякъде – без изключение, няма изключение. Какво искам да кажа: ако детето е сакато, изродено – тези родители имат стара жестокост в себе си и Бог иска да ги смекчи, да превърне тяхната жестокост. Даже догодина ще правим една книга за Милостта на Бога – това е скритата Милост на Бога. Туй, че хората може да не разберат и че може да смутим – няма значение. Истината ми е много скъпа! Значи, това дете може толкоз да помогне на родителите, така да ги смекчи, за да могат те в следващо прераждане… Защото за едно прераждане не можеш да изпълниш закона: Бъдете съвършени, както е съвършен Бог – Библията. Че той светецът не е съвършен, нали има много да се учи. И наистина, ако ти кажа някои неща ще смутим и светците, нали. Но аз ги обичам, нали, наистина. Това са деца на Ангелите, нали. Нямат мъдрост, имат чистота, имат полумъдрост. Нямат Мъдрост, но те са нещо много красиво по този път. Но те са пак в дългия път на развитието. Но да ти кажа нещо за децата. Значи, Бог ражда децата, а майката ги отглежда. Това означава, че майката и бащата нямат право да въвеждат своите амбиции в децата. Обичаш го, доверяваш му се и даваш му Свобода, то да върви по своя път. Представи си Моцарт е роден и майката иска да го прави художник, пък той е роден за музикант. Тя може да го изкриви, но после ще плати скъпо – детето ще отмъсти. Други духове, които са свързани с него ще отмъстят на майката и на родителите. И може и да ги погребат, нали, защото те посягат на неговата естествена природа. То ще си покаже характера от миналото, то го носи в себе си. Борислав Борисов: А има ли начин и родителите по някакъв метод да узнават какво е призванието на децата, за да не им пречат? Елеазар Хараш: Първо, нивото на родителите е такова, че… Значи, има една книга от брат Михаил много хубава…* Възпитанието на детето почва двайсет години преди раждането. Значи, те сами- /„Възпитание, което започва преди раждането“./ те трябва да са възпитани. Няма такива училища, които да ги възпитат. Значи, Единственият, Който възпитава деца, родители, включително шамани, Мъдреци, това е Бог. Ако Той не иска да възпита един човек, значи, да се съберат сто възпитатели, сто Учители – такива като Христос – те не могат да помогнат на човека, защото Бог не иска, нали. Значи, човек трябва да е… Да има в него нещо, което иска искрено да се учи, което да е достойно, да има Душа; да има – не любопитство, любопитството е погребение – да има Любознание. И тогава вече Бог ще изпрати съответен човек, ще го подготви, ще му даде Учител, нали. И този Учител вече, Той може да разкрие неща, които ги няма нито в тоз свят, нито в оня свят. Да кажа още нещо за децата: Децата се раждат, за да донесат – казва Учителя – изгубената Любов на майката. Значи, понеже майката… В тоз свят майките, те нямат пряка Любов към Бога – не Го виждат, не Го разбират, ако останат без дете, може да се отчаят и може да тръгнат назад. И като, Бог дава деца, майката да може да възстановява… Въобще всеки човек трябва да обича нещо, в случая майката обича детето – то е вид кукла и Душа. Хем е нещо истинско, хем е … Но тя трябва да го обича, да поддържа тази нишка, след време да се върне при Любовта. Ако няма дете, трябва да си вземе кученце, трябва да си вземе… Ако трябва даже един предмет, все нещо трябва да обича. Когато човек обича нещо, той подхранва таз нишка и някога, когато узрее… Нали, защото ето сега една, какво каза една сестра преди време. Има три деца. Каза: „Ако бях аз истинска ученичка на Учителя, нямаше да имам деца!“. Но от друга страна, тя е натрупала желания за деца. Сега то не означава, че… Детето е нещо красиво – там майката може да развие голяма Любов и после така да се посвети на Бога, че никой да не може да я спре, т.е. да стане Душа, Огън, Пламък, както казва Орфей. Значи, всичко е на място, всичко е на нивото си, Боре. Няма… Борислав Борисов: А това, че големите Духовни Учители, изобщо в света са несемейни, нямат деца, израз на тяхната всеотдаденост към призванието за свързване с Бога ли е? Елеазар Хараш: Не. Те, трябва да са осъзнати много хората, за да… Значи, дали човек ще се ожени, или не, това е посято от минали прераждания. И на едно място Учителя казва: Има хора, които трябва да имат деца и ако не искат да имат – горко им. Има други, които пък не трябва да имат деца, ако искат да имат – горко им. Нали? Значи, нещата са поставени много точно. Въпросът е: не е толкоз важно дали ще имаш деца, или няма да имаш деца, а дали си посвещаваш живота на Бога. Не на детето, първо на Бог, и после вече Той има начин как да помогне и на тебе, и на детето по правилния начин. Детето винаги расте – сега ще ти обясня, според Толтеките – детето винаги расте, защото възприема. Старият не расте, защото не възприема. Той вече има изградени гледни точки, погрешни заблуждения, полуистини – той не възприема. Но тука ще направя едно малко изключение. Ти ми каза, че в момента в Гърция, в Кипър има жени, които четат лекциите ми и ги… в старчески дом и ги превеждат… на гръцки на старите хора. Борислав Борисов: Да. Точно така! Елеазар Хараш: Поздравявам тези Души! Има, старите хора някои път са превръщат в деца, туй исках да кажа. И те в момента, понеже там има възприемчивост. И значи ето виж, има и не е изключения, но има и такива хора. Поздравявам тези жени, поздравявам ви сърдечно, не знам кои сте! Радвам се, че помагате на тези души да разберат Истината, защото те ще се преродят по-леко, по правилно в другия живот. Така че, ако ти се чуеш с тях, поздрави ги още един път! Борислав Борисов: Да. Елеазар Хараш: Децата са един Таен свят. Искаш нещо да питаш или? Борислав Борисов: Не, продължаваме. Елеазар Хараш: Да. Детето не се нуждае от твоята философия, а от твоята Любов и Доверие – значи, виж колко е просто! Твоята философия си я запази. Може да е хубава, може да не е. Дай Любовта и Доверието си на детето. Ако след години има условия, кажи му и твоята философия, пък ще видим то дали ще я одобри, или не, защото то може да има по-дълбока Мъдрост. Нали? Ние не знаем. Борислав Борисов: В процеса на възпитанието на децата, тъй като всяко семейство е една затворена общност, кои трябва да са ключовете към Свободата и търсенето на Божественото? Трябва ли да запазваме тази семейна общност затворена, или по-скоро трябва да даваме пълна Свобода на децата? Елеазар Хараш: На хората е много трудно да дадат пълна Свобода, но това е най-хубавото нещо в смисъл такъв: пълната Свобода означава пълно Доверие. Ти вече даваш нещо от Бога, нали. При пълното доверие ще има и пълно приятелство след време, то ще създаде. Но хубаво е, ти пак давай Доверие, както казва Мохамед, но завържи камилата си и пак се моли, нали. В смисъл, нали: Господи, Ти ръководи моето дете в правия път; Ти му бъди Водач; Ти го учи; Ти го обучавай, нали. Даже има една такава формула, която скоро ми даде Учителя: Господи, укрепи Се в моето дете. Защото, ако Той се укрепи, всичко друго вече ще е на място и другото е: Доверие. Значи: и молитви, и Доверие, и правилни разговори. Не някакво лавиране, защото е дете – то е стара Душа. Ти не знаеш, тя може да е много по-опитна. В много отношения тя е поопитна от твоята Душа в други отношения. Затова между нас има голямо уважение и затова аз тайно обичам и светци, и Мъдреци, но знам кой на какво ниво е, защото има… Нали проучвам към 800 Учители и Мъдреци. И затова уважавам и децата светци, които са светци, светците са деца, но има едни Мъдреци, които…, там те не могат да… Даже и Мъдреци не могат да бъдат мярка, защото Учителя е нещо Върховно. И ние търсим Истинската Мярка, за да знаем точно къде вървим. Нали? Борислав Борисов: И може би този призив, за вграждане на Бога вътре в децата е именно ключът за елиминиране на страха? Тъй като голяма част от родителите живеят в постоянен страх и безпокойство за техните деца. Ако щете, дори да не ги блъсне кола на улицата, как ще се представят в училище или пък как ще се реализират след време в живота си… Елеазар Хараш: Значи, тревоженето е качество на ума. Това е нисшият човек, падналият човек. Той, той при уреден живот пак се тревожи. Значи, там тревоженето е, то е закон. Той не може да живее без тревожене (умственият човек, елементарният човек и нисшият човек) – той, тревогите са неговият живец. Нали той, няма избор, даже. Но когато се довери човек на детето и го обича, и се моли за него, и мисли правилно по законите на Бога, не по законите на света и на някаква религия. Законите на Бога – те не са закони на религията. Нали? Ще обясним някой път разликата. Значи, когато ти обичаш детето, ти напълно му се доверя- 324 Завръщане към Чистото Съзнание Истинската Любов 325 ваш. Това не е Вяра (искам да кажа разликата), ти може да вярваш в детето и да не му се доверяваш от тез опасения. Борислав Борисов: Да. Елеазар Хараш: Опасенията са стара болест на ума. Тревогата… Човек, който се тревожи, той даже няма Вяра истинска – да не говорим за Доверие. Значи: тревогите трябва да умрат. Истински духовният човек, чуждо му е тревоженето. Той живее в Потока на Бога. Там, там и да искаш не можеш да се тревожиш, защото, не че е забранено – няма го. Но да кажа още някои важни неща за детето. Най-важното е децата да бъдат научени на особена Любов към Истината. Така са ги обучавали, така са били обучавани в Персия децата по законите на Заратустра. Истината означава Аша на персийски. И още от малки, нали, много се е наблягало детето как да говори, как да мълчи, как да се моли, как да цени Бога. Защо? Защото след време Истината, Истината ще заведе детето право в Ръцете на Бога. Дяволът може да посяга, демоните да… Борислав Борисов: Няма право. Елеазар Хараш: Няма, не, той не може, защото там е Аурата на Бога. Там, където е Бог, няма дявол – там, където е Истината… Да. Борислав Борисов: Преди години, пътят към полагането на Духовните основи във възпитанието е бил именно аскетизмът. Днес обаче виждаме около нас забързано ежедневие, много технологии, постоянно децата са под влиянието на умствени ангажименти. Възможно ли е да се спасят от тази слепота и да им осигурим Път към Духовното, чрез някакви конкретни примери да ни дадете за усилия към това? Елеазар Хараш: Сега, първо, нека да ти кажа за аскетизма и за монашеството. И в миналото, и сега е имало големи заблуждения – това го казва Поп Богомил. Казва: Манастирите са пълни с хора лисици – монаси, скрити лисици, които са избягали от света, защото там е приятно като бягство. Има отделни единици монаси, които се отделят не за да избягат от света и от проблемите, и трудностите, а да си посветят живота на Бога. На сто човека е много трудно да намериш трима. Туй мога да го докажа и по закони на числата, ама няма да тръгнем по таз пътека. Знам че е така, защото там изискванията, летвата, която самият Бог е изрекъл, те не могат да припарят. Но да кажем, има няколко човека. Какво казва Буда: Кой е монах? Той казва: Ако ти си напълно честен към себе си, и имаш особената Любов към Истината (нали), ти си в манастира – светът е манастир. Ако ти не си честен, в манастира – не си в манастира. Просто, ясно, Буда е… И за него, ако решим, ще говорим, много Дълбока Мъдрост. Тука… Борислав Борисов: И да върна все пак към паралела, който е с днешната изключително технократска действителност, т.е. подходът да забраняваме на децата примерно достъпът до технологии. Тъй като голяма част от тях днес са зависими от компютри, от смартфони и т. н. Да разбираме, че не е пътя? Може ли в условията на тази ангажираност на ума и всичките тези технологии, да се намери баланс и път към Истината и Духовното, още в самото начално възпитание на децата? Елеазар Хараш: Сега тук не става точно въпрос за баланса. Пак стигаме до Доверието, Боре. Значи, когато детето ти се занимава с компютри, джиесеми, сега къде виждам аз там скритата красота? Първо, там децата стават много схватливи – много схватливи, защото много гледни точки. Не можеш да имаш само една гледна точка, както… Някой казва: „Само моето учение е право“ – ти вече си фалшив човек, свърши! Аз проучвам над 80 учения и много други Мъдреци, и виждам, че всички народи и поговорките на всички народи, всички са прави, но когато се пречистят и влязат в тоз правилен живот и в Единство с Бога. Всички други, които и да говорят правилно, ако няма туй Единство… Но да се върна на въпроса ти. Значи, молитва – детето се занимава с компютри: Господи, Ти ръководи моето дете, имам Ти пълно Доверие. След време то ще… То си има свой път там. Тази схватливост, след време ще му даде такава гледна точка, че той ще надрасне и Библията, и Корана, и ще влезе в Единство с Бога, защото той ще разбере неписаните закони, а пък те са в Чистото Сърце. За Чистото Сърце може да говорим специално, защото това е Тайна Наука на Египет и Атлантида. И затова Баязид казва: Сто манастира, сто църкви, сто Библии, сто Корана не струват колкото едно Чисто Сърце – нищо не струват! Значи, това Чистото Сърце е такава Тайна наука, че там може да изумиш и самия Бог. Не ти говоря за Ангелите. Говоря ти… Може да посветим някой път, за да видиш за каква наука става въпрос. Това е нещо, което е много рядко нещо в света, защото е много трудоемко, много трудно, нали. Едно е да си въобразяваш, че имаш Чисто Сърце и да мислиш, съвсем друго е да го имаш. Дълбока – казва Учителя – Дълбинна, Тайна наука. Значи, светците го нямат. Мога да ти докажа, няма да го доказвам. Аз не обичам доказателства. Те са тръгнали по тоз път, частично го имат, защото нямат Дълбоката Мъдрост. Но поне са тръгнали по тоз път. Моите уважения, нали, важно е. Но… Така. Още нещо за децата. Значи те са – наричат ги – цветята на Земята. Днес между родителите и децата има повече умственост, донякъде душевност. А правилното е: трябва да тече между тях Мъдрост. Но когато родителят няма Мъдрост, има знание, информация, за какво говорим, нали. Поне ако се моли, нали. Но (така) ще кажа нещо за постъпките. Ще тръгнем пак от Учителя, тъй като най-високата Мярка за всичко, нали. На физическия свят капиталът на човека са неговите чисти постъпки. Значи: не мислите, не чувствата – неговите чисти постъпки. Добрата постъпка има белег – казва Учителя – тя носи мир и спокойствие на Душата. Значи, получаваш един дълбок Мир, един тих Мир и едно спокойствие. Дето казваме: тревожене няма. Има такава поговорка, Боре, много красива: Значи, аз съм я давал, има хора тревожни, едно упражнение, казваш бавно: В моята душа царува едно Велико Спокойствие. И си представяш море, без никакви вълни – твоето сърце е море, езеро, море, без никакви вълни. Поговорката е: Когато морето е спокойно, мравките излизат да пият вода – виж каква красота! Овладяно, нали, и тогава вече, какво тревожене!
Из ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ